На 9 декември 1987 г. започва Първата палестинска интифада срещу израелската окупация, наричана също и "войната на камъните".
Причините за този бунт, както и за повечето подобни по време на израелско-палестинския конфликт, са твърде спорни. Най-често цитираната е недоволството сред палестинците на Западния бряг и в ивицата Газа от липсата на каквото и да е решение на техните хуманитарни и национални проблеми, породени от създаването на Израел и последвалите войни с околните арабски държави.
Организацията за освобождение на Палестина (ООП) не успява да постигне пробив в борбата си с Израел и през 1982 г. е принудена да установи централата си в Тунис. Макар и да са формално във война с Израел, през 80-те години арабските държави смегчават тона и надеждите на палестинците повехват. Напрежението нараства в началото на декември 1987 г., когато израелец е убит с нож в Газа, а четирима палестински бежанци загиват при пътен инцидент край лагера Джабалия. В лагера започват вълнения, а след като израелските войници откриват огън се стига до открит бунт. Той бързо се пръска и из други лагери и достига Ерусалим. На израелските танкове и автомати палестинците отговарят с камъни и коктейли "Молотов".
Съветът за сигурност осъжда с резолюция в края на декември прекомерната употреба на сила от страна на Израел, но ситуацията не се променя през следващите четири години. През 1991 г. в Мадрид започват преговори за мир под натиска на САЩ и СССР и през 1993 г. се стига до споразуменията от Осло, дали на палестинците ограничена автономия в Газа и Западния бряг, а на Ясер Арафат, Ицхак Рабин и Шимон Перес Нобелова награда за мир.
Официално жертвите на интифадата са 1162 палестинци и 160 израелци.
Източник: Уикипедия
