Мария-Антоанета е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI. Тя е майка на Луи XVII, който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на Френската революция. Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край — гилотинирана е в разгара на Френската революция през 1793 г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.
Мария Антоанета се ражда с името Мария Антония. Тя е петнадесетото дете на австрийския император Франсис Стефан. Детството й е приказно щастливо. То е помрачено единствено от майка й Мария Тереза, жена привидно грижовна и обичлива, но в действителност злонамерена и манипулативна, която съсипва живота на децата си. Мария Тереза е била могъщ владетел. Мария Антоанета е едва на девет години, когато баща й умира и майка й се заема с разрастването на империята на Хабсбургите. Австрия разширява границите си не със завладени територии и спечелени битки, а посредством женитба на императорските дъщери за други европейски монарси. Така се ражда и прочутото мото: Другите се сражават, а ти, щастлива Австрийо, създаваш деца. Мотото на Хабсбургите е ранна версия на мотото от шейсетте години Правете любов, а не война и те го прилагат доста успешно.
Когато една от сестрите на Мария Антоанета умира от едра шарка, а друга остава обезобразена, тя попада в центъра на амбициозните планове на майка си. Мария Тереза решава да я омъжи за бъдещия крал на Франция. Франция и Австрия са стари врагове, които отскоро са съюзници. Мария Антоанета няма необходимото образование да стане кралица и е напълно неподготвена за новата си роля.
Четиринадесетгодишното момиче се разделя завинаги с родината и с майка си. Когато стига на френската граница, тя участва в церемония, в която я предават на французите и я преименуват Мария Антоанета.
Мария Антоанета била силно разочарована от Луи XVI при първата си среща с него заради хладното му отношение към нея. Тези две деца били събрани насила заедно. Те не били призвани да бъдат това, което са и се налагало да играят роли без особен успех.
През май 1770 година Мария Антоанета пристига във Версай, резиденцията на френското кралско семейство. Това било общество на огромни амбиции и на финансови придобивки. Тази тенденция съществувала от няколко поколения и стигала до степента на свещенодействие. Друг ритуал включвал подигравките към съпругата на краля. Всички искали тя да прави грешки. Въпреки че Франция и Австрия сключили примирие преди четиринадесет години, съюзът им бил ембрионален и хората във Версай приемат Мария Антоанета за австрийски шпионин, като желаят краля да се разведе с нея.
Най-важната задача на новата съпруга е да създаде потомство, което да съедини френската и австрийската кръв. В тяхната брачна вечер целият кралски двор вижда как двамата юноши се оттеглят в своята спалня.
На следната сутрин отварят вратите и във Версай бързо се разнася слух, че между младоженците нищо не се е случило.
Нищо не се случва и през следващите години. Сексът между двамата се оказва проблем. Луи не бил никак сексуален. Той не разбирал необходимостта от секс. Мария Антоанета се чувствала унизена и потърсила утеха другаде. Тя обичала дрехите и като кралица на Франция имала правото да бъде еталон за мода. След като не можела да прави секс, разкрасявала себе си. Била пристрастена и към хазарта.
Натрупала дългове за диаманти, както и хазартни дългове, които кралят дискретно погасявал със собствени средства. Плъзнали клюки за предполагаема любовна връзка между Мария Антоанета и шведския благородник, граф Ферсен. Те се срещнали, когато тя била на осемнайсет години и все още девствена. Ферсен бил женкар и бонвиван. Любовната му връзка с Мария Антоанета се развива години по-късно и той й остава предан за цял живот. Периодът на безгрижие приключва, когато кралят-баща умира от едра шарка и Мария Антоанета става кралица на Франция.
През осемдесетте години на осемнадесети век цяла Европа е очарована от идеята на Русо за женското приятелство. Мария Антоанета приема това поведение. В дворцовите среди, а скоро и в цялото общество, плъзват слухове, че Мария Антоанета не спи с мъжа си, защото е лесбийка. Нейна фаворитка е Йоланд де Полиняк, която използва Мария Антоанета, за да осигури средства за собствения си антураж. Кралицата е заинтригувана от своята приятелка. Те се целуват, усамотяват се и си споделят тайни. По улиците на Париж се появяват злостни брошури, често с порнографско съдържание. Мария Антоанета е обвинявана във всичко - от това, че прави секс с кучето си, до изпразването на френската хазна и изпращането на милиони на австрийските си роднини.
След разочарованията в брака и постоянните критики Мария Антоанета мечтае да напусне двора. Тя намира убежище в Малкия Трианон, дворец за развлечения във Версай - подарък от Луи. Скоро критиците й започват да го наричат Малката Виена. Тя живее в камера, в пашкул. Няма никаква представа за реалния свят. Не знае какво става извън Версай и я обвиняват, че се оттегля във въображаем свят. А нацията все още чакала, след седемгодишен брак, кралицата да роди дете, и я освирквали на публичните прояви. За да спаси брака на дъщеря си, Мария Тереза изпраща сина си Йозеф, вече император, да разговаря с Луи.
Срещата, на която Йозеф Втори обяснява на крал Луи XVI нещата от живота е много комична, но и особено важна. Йозеф завлякъл Луи нейде в храстите на Версайските градини и му казал: Ето това ще направиш, то се прави ето така, и ти трябва да го направиш. Йозеф Втори написал подробно писмо на брат си Леополд, в което обявил краля за магаре и, че трябвало да го бие с камшик, за да получи еякулация. Обяснил, че кралят е съвсем способен, но просто не можел добре да прави любов с жена си. Този урок имал ефект. Почти осем години след като се омъжва за Луи, Мария забременява. През живота си тя ражда четири деца, които й подействали отрезвяващо. Това била преломна точка в живота й. От безгрижното, егоистично и влюбено в насладите момиче, тя станала майка. При това била много добра майка. Връзката й с Луи се свеждала до дружелюбност. Липсвала истинска страст. Тя я потърсила в отношенията си с граф Ферсен, който наскоро се върнал в двора. За разлика от всички останали, той не искал нищо от нея. Бил син на най-богатия човек в Швеция и мечта за всяка прислужница и за всяка кралица. Доказателства, че са били любовници, няма, но граф Ферсен остава верен на Мария Антоанета, когато светът й започва за се разпада.
В Париж нараствало недоволство от държавата и от кралицата. Държавата задлъжняла и Мария Антоанета станала известна като мадам Дефицит. За това допринася и дворцов скандал, известен като Аферата с огърлицата. Кралският бижутер създава диамантена огърлица по поръчка на кралицата, от която тя по-късно се отказва, за да спрат да я критикуват, че постоянно харчи пари. Една интригантка на име Жан дьо ла Мот открадва огърлицата и убеждава бижутерите, че е купена от името на кралицата, която ще плати за нея. Когато аферата се разчува, всички обвиняват Мария Антоанета. Репутацията й отново е опетнена.
В усилието си да реши финансовата криза, Луи свиква съвет, който да одобри предложение за нов бюджет. Той иска да облага с данъци благородниците и духовенството, както обикновените хора. Съветът отказва да приеме реформите му и Луи изпада в депресия и деградира физически и психически. Това е началото на края на монархията и повратна точка в отношенията му с Мария Антоанета. Властта била съсредоточена в нейните ръце, когато монархията започнала да се срутва. За разлика от Луи тя имала воля, но не била особено интелигентна. Народът и отправил нови обвинения: че е лекомислена, екстравагантна австрийка, която иска да съсипе държавата. Управлението й водило Франция към унищожение.
На 4-ти юни 1789 година в ужасни мъки умира от туберкулоза най-големият син на Мария Антоанета. Народът нехае. Омразата към монархията растяла. Общественото мнение е било по-загрижено за политическата ситуация. Хората искали да преобразят абсолютната монархия, която смятали за деспотизъм, в нещо по-конституционно. Хиляди французи щурмуват Бастилията, затвор, в който смятали, че държавата съхранява барут и оръжия. Седмици по-късно, многохилядна тълпа завзема Версай с искането за хляб и за преместването на краля и кралицата в Париж сред хората. Тълпата тръгва по стълбите към кралските апартаменти и крещи ужасни заплахи: Ще й откъснем главата, ще й изтръгнем сърцето, ще й опечем черния дроб, ще я нарежем на филии. Това е опит за убийство, атентат. В този хаос кралицата побягва в ужас към апартамента на краля. Изтласкали тълпата на двора, но хората поискали кралят да се появи на балкона. И това не ги успокоило. Настоявали да излезе кралицата. Омразната фигура, олицетворение на монархията, вече не е кралят, а кралицата. Тя излиза на балкона. В ръце държи децата си, по едно във всяка ръка, и тълпата се развиква: Никакви деца, никакви деца. Тя пуска децата, остава на мястото без да трепне, с лице към множеството. Много хора я държат на прицел с мускетите си. Мария Антоанета остава така 2 минути, с дула насочени към нея. Накрая хората бавно свалят мускетите и започват да крещят: Вив ла Рейн Да живее кралицата. Тя влиза в стаята и припада.
Кралското семейство е отведено в Париж, а членовете на кралския ескорт са обезглавени. Мария Антоанета никога повече не вижда Версай. Домът й през следващите три години е Тюйлери, където ги поставят под домашен арест. Луи подписва нова конституция, която ограничава властта му. Народът ликува. Организирани са фантастични празненства, на които кралят и кралицата присъстват като манекени. Репутацията на кралското семейство била срината. Смятали ги са лъжци и предатели. Мария Антоанета полага усилия да спаси монархията. Въпреки че привидно заема страната на умерените републиканци, тя моли чужди правителства за тяхната помощ и въоръжена намеса. Ако захапела нещо със зъби, не го пускала. Враговете на Мария Антоанета били убедени в двойната й игра. От нейната кореспонденция днес се вижда, че са били прави. До този момент Мария Антоанета е била семпла, открита, не особено умна жена, която не знаела как да се преструва. Революцията я кръщава с огън. Тя научава как да крие истинските си чувства. От писмата й до възлюбения й Ферсен се разбира колко много й е струвало това. Кралицата пише: Седя и пиша непрекъснато, досега не ми се е налагало да пиша. Понякога се облягам назад и не мога да повярвам, че аз правя това. Но трябва да го правя. Защо е трябвало да го прави? Правила го е заради сина си. Тя била решена единственияò й жив син, Луи Шарл, да наследи трона.
Но всички изоставили кралското семейство, включително австрийските роднини. Единственият, който й остава верен, е граф Ферсен. Той тайно посещава Мария Антоанета и Шарл през февруари 1792 година. Смятал е, че кралското семейство трябва да обмисли план за бягство, но Луи XVI отказва. Той се подготвял за смъртта си. Мария Антоанета отказва да замине без своя съпруг. Тя заявява: Мястото ми е да умра в краката на краля. В края на своя живот, кралицата и кралят са много нежни един към друг и тяхната връзка е трогателна. През последните години и месеци те си споделяли всичко и тя се е възхищавала от него. Мария Антоанета се научила да обича съпруга си.
Парижани нахлуват в двореца Тюйлери. Властта на краля е отнета и семейството е отведено в затвор със строг режим. През декември Луи е изправен пред съд и е обвинен в държавна измяна. Той е обявен за виновен и го осъждат на смърт чрез обезглавяване на идния ден. Кралят на Франция бил мъртъв. Вдовицата му живеела само заради сина си. Но Луи Шарл бил отведен в друга част на затвора. Мария Антоанета е разстроена от риданията на сина си и намира начин да го вижда. Изправяла се до един прозорец и го наблюдава, докато се разхожда. Но скоро й е отнета дори тази утеха.
Няколко седмици по-късно омразата към австрийската кралица достига нова точка. Франция обявява война на Австрия и Мария Антоанета става враг. Преместват я в Консиержери огромен затвор с осъдени, които очакват гилотината. Тя е приета като затворник номер 280, обвинена в измяна към Франция. Имуществото й е отнето. Революционерите я призовават на съд и я осъждат за заговор срещу Франция, съучастничество при бягството на краля и за изпращане на милиони в Австрия. За да забие ножа докрай, трибуналът обявява, че синът й я обвинява в сериозно престъпление. След побой, той бил накаран да признае, че майка му го изнасилвала. Обвиняват я и в сексуална злоупотреба и кръвосмешение, за да я очернят и като майка. Мария Антоанета е призната за виновна по всички обвинения. Тя е на 37 години и екзекуцията й е насрочена за идния ден.
Нейната смърт, както и женитбата й, са политически решения. Смъртта й щяла да обедини французите за революцията. Когато съпоставим тази изтощена, болнава и жалка жена с репутацията й на чудовище, което иска да унищожи Франция, разбираме, че през целия си живот тя е една пионка.
В четири часа сутринта в деня на екзекуцията си (16 октомври 1793 г.) тя сяда да напише последно писмо на снаха си, мадам Елизабет, в което съветва децата й да обичат Бог, да обичат нейните мъчители и да простят на всички. Призори пазачите подготвят Мария Антоанета за екзекуцията. Тя е с разклатено здраве от усложнения при раждания и спонтанни аборти. Имала обилни кръвоизливи, дори не й разрешили да си смени бельото в усамотение, за да я накажат. За пазачите си тя отдавна загубила човешкото си достойнство. Мария Антоанета е изправена на ешафода пред многохилядна тълпа. Боже мой, написала тя, ако сме извършили грехове, вината ни е изкупена.
Животът на Мария Антоанета започва нещастно и завършва още по-нещастно. Тя била добра майка и грижовна съпруга, но имала лошия късмет да бъда на неподходящо място в неподходящото време.
Моля да ми простите болката, която съм ви причинила. Аз прощавам на враговете си за болката, която ми причиниха те.
