На 2 октомври 1847 година умира българският писател и възрожденски деец – Васил Априлов. Той е една от най-известните фигури в България по време на българското Възраждане. Васил Априлов играе важна роля в развитието на българското образование и сформирането на училищна дейност у нас. Той е основател на първото взаимно училище в България, което прилага иновативен метод на преподаване. Просветителската дейност на Васил Априлов играе важна роля в българската история и в развитието на българската държава.
Възрожденският деец е роден на 21 юли 1789 година в град Габрово. Родителите му са били уважавани членове на обществото, но са разполагали със скромни възможности. Когато Априлов е на 11 години, заминава заедно с по-големия си брат Никифор за Москва. Там брат му започва работа като търговец, а малкият Васил се записва да учи в местно училище. В последствие, той решава да продължи средното си образование в Брашов. През 1807 година е приет да учи медицина във Виена. Васил Априлов прекарва само една година в австрийската столица. Липсата на средства го принуждава да изостави университетското си образование и той заминава за Одеса, за да търси по-добри възможности за реализация. Скоро след пристигането му в руския град, към него се присъединява и брат му Никифор. През този период Одеса се превръща в център на западна Новорусия. След пристигането си в руския град, Априлов започва работа като търговец в магазина на едно гръцко семейство. След като прекарват известно време в Одеса, двамата братя успяват да стабилизират финансовото си състояние и решават да започнат собствен бизнес. Те отварят фабрика за обработка на захар и магазин за хранителни стоки. Тяхното бизнес начинание се оказва успешно и двамата започват да водят охолен живот в руския град.
Въпреки че живее в чужбина, Васил Априлов се интересува от развитието на българската държава. Той осъзнава тежкото положение на България и се стреми да подкрепи българската страна в защитата на нейната национална идентичност. През 1831 година настъпва сериозен поврат във възгледите на Априлов. Той прочита книгата на Юрий Венелин – „Древните и сегашните българи”. От представената история в книгата, той осъзнава голямата роля на просветния и културен възход. Затова Васил Априлов се посвещава на развитието на образованието и просветителската дейност в България. Той осъзнава, че българите имат нужда от културен център, в който да се образоват и да обогатяват своите знания. Това е причината през 1835 година Васил Априлов да отвори първото взаимно училище в България. За основаването на училището допринасят още българите Николай Палаузов, братя Мустакови и митрополит Иларион. Сградата е построена в Габрово, като в последствие се преименува на Априловска гимназия. Това е първото изцяло взаимно училище в България. Там се прилага прочутият метод, при който по-напредналите ученици преподават на по-малките ученици.Обучението се провежда в рамките на 2 години и се извършва само на български език. За да допринесе за развитието на българското образование, Васил Априлов издава няколко съчинения, посветени на просветителското дело у нас. Той решително защитава идеята, че новобългарският език трябва да бъде основа на светското образование в България.
През 1847 година Васил Априлов пристига на посещение в Габрово. Той иска отблизо да проследи организацията на учебната дейност в училището. На връщане към Одеса, той тежко се разболява. Заради влошеното си здравословно състояние, Априлов е принудително свален на гарата в Галац, Молдова. Там той умира на 2 октомври 1847 година. Днес името на Васил Априлов се свързва с възрожденската и просветителската дейност у нас. Той е един от първите възрожденски дейци, който полага толкова много усилия за развитието на образованието в България. Днес тленните останки на Васил Априлов се намират в двора на Априловската гимназия в Габрово.
