Петко Каравелов е роден на 24 март 1843 година в Копривщица. Той е по-малкият брат на големия български общественик и революционер Любен Каравелов. Като дете учи в Копривщица, а след това е изпратен от баща си в гръцко училище в Енос, Гърция, явно за да продължи семейната търговска и бегликчийска традиция, от която брат му Любен настоятелно бяга. Не без спомоществувателствовто на Найден Геров заминава и завършва гимназия в Москва. В 1861 година следва в Московския филолого-исторически факултет, а по късно - след няколкогодишно прекъсване, завършва право там.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
По време на Руско-турската освободителна война Петко Каравелов е записан в щаба на руската армия. Така се връща в България. Вече с утвърден авторитет е назначен за вицегубернатор на град Видин и окръжен управител на град Търново. Активно участва в създаването на Търновската конституция, депутат е и в Учредителното събрание. Каравелов е и председател на радикалното крило на Либералната партия, а на 37-годишна възраст, през 1880, става и министър-председател на България. През 1881 година начело на държавата е княз Александър Батенберг, който след държавен преврат установява така наречения "Режим на пълномощията". Законите са военновременни, а конституцията е отменена, и Петко Каравелов е принуден да емигрира в Румъния. По-късно заминава за Пловдив, където работи като гимназиален учител и става кмет за периода 1881 - 1883 година.
След дълги и тежки преговори между консерваторите на княз Батенберг и либералите на Драган Цанков, положението в България малко по малко започва да се нормализира. Приети са договорености за поправки в Конституцията, а на Драган Цанков е предложен министър-председателския стол. В същото време радикалните фракции на либералите, начело с Петко Каравелов, се съюзяват със свалените от власт руски генерали. На проведените избори през 1884 година те печелят впечатляваща победа и Петко Каравелов отново става министър-председател за периода 1884-1886. В този мандат той изиграва огромна роля за международното признаване на Съединението между Източна Румелия и Княжество България.
След абдикирането на Батенберг, начело на регентския съвет застава Стефан Стамболов, който свиква третото Велико народно събрание, което да избере австрийския принц Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски за княз на българите. Петко Каравелов яростно се противопоставя на този избор, но все пак през 1887 Фердинанд Първи е избран. Опозицията на Стамболовия режим продължава да занимава политическия му живот, дори през 1891 година е обвинен в съучастничество на убийството на министър Христо Белчев и осъден на 5 години затвор. През 1894 година е амнистиран, а две години по късно основава Демократическата партия, чийто член остава до смъртта си.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
Петко Каравелов остава в историята като ярка личност на общественик и деятел, на мъдър политик и страховит враг на политическата сцена. Характера му е бил изтъкан от същите тези копривщенски гори и долини, от същия този планински бит, които палят брат му Любен като революционер. За него казват, че бил честен до мозъка на костите си, но често се карал с приятелите си и имал "нетърпим характер". Жени се за Екатерина Великова Пенчева - Каравелова (1860 - 1947), от която има три деца - Радка, Виола и Лора - голямата любов на големия български поет Пейо Яворов.
