Момчил войвода или Момчил юнак е български феодален владетел в Родопите, живял през XIV век. Войн с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време, той загива геройски на бойното поле срещу турските нашественици.
Момчил е роден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално сформира разбойническа чета в областта и разграбва граничните райони между България и Византия, за което бил преследван и от двете държави. Тогава отива на служба при крал Стефан Душан.
През 1343 г. помага, заедно с дружината си, на Йоан VI Кантакузин, за което той го провъзгласява за свой васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостояват с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил води напълно самостоятелна политика и създава собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър.
През 1344 г. неочаквано напада турския флот, след което води битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Унер бег, заедно с Йоан VI Кантакузин разгромява Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намира смъртта си.
Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя.