Далида е родена в предградие на египетската столица Кайро в семейство от италиански произход. Има двама братя, които се казват Орландо и Бруно. Баща ѝ е първи цигулар в Каирската опера. Като малка получава възпаление на очите, заради което се подлага на няколко операции през живота си. Една от последиците от операциите е, че остава късогледа и често страда от болки в очите
Ученичка е в италианско католическо училище, където учи различни езици – италиански, арабски, френски и английски. След като завършва образованието си, започва работа като машинописка.
През 1951 г. участва на местен конкурс за красота. Печели го и започва да работи като модел. През 1954 г. печели конкурса за красота „Мис Египет“. Там е забелязана от френски филмов режисьор и така заминава още същата година за Париж с желанието да играе в киното. Скоро след пристигането си започва да използва псевдонима Далила, който по-късно променя на Далида, както е позната.
Творчески път
Първоначално има амбиции да се изявява като актриса, но впоследствие се преориентира и започва да взима уроци по пеене. Подписва договори с големи кабарета и се запознава с личности от шоубизнеса.
Първата издадена самостоятелна песен на Далида „Madona“, не се радва на особен успех. През 1956 г. излиза песента „Bambino“ и след 46 седмици в Топ 10 на Франция става един от най-продаваните сингли в страната. През 1957 г. пее заедно с Шарл Азнавур в голямата концертна зала „Олимпия“ в Париж. В края на 1957 г. издава няколко песни и се радва на все по-голям успех.
Следват турнета из цяла Франция, както и в Египет, Италия, САЩ. Изпълнява концерти в зала „Олимпия“ месеци наред и всички билети са продадени. Далида заминава на турне във Виетнам и Хонконг. След това отново прави концерти в „Олимпия“. През декември 1968 г. получава отличие от тогавашния президент Шарл дьо Гол.
През 70-те години Далида преосмисля и дообработва стила си, желае да изпълнява песни с по-дълбоко послание.[ неясно? ] През 1973 г. записва дуета с Ален Делон „Думи, думи“ („Paroles, paroles“), който е много успешен дори и в Япония. Следват „Gigi l’Amoroso“ и „Il venait d’avoir 18 ans“, посрещнати с огромен успех в много страни по света.
През 1976 г. Далида издава „J’attendrai“ и други песни, повлияни от диско стила. Участва в много европейски телевизионни предавания. През 1978 г. излиза „Saalma ya salama“, която е творческа интерпретация на египетска популярна песен. Изнася представление в Карнеги Хол в Ню Йорк, което после пренася в Европа.
Далида издава още песни със съвременно и дори модерно за времето си звучене. В началото на 80-те години продажбите на нейни песни и албуми наброяват десетки милиони. Далида е заета с концертни изяви и работа по нови албуми. През 1985 г. претърпява операция, която временно я принуждава да ограничи изявите си.
Участия в киното
Въпреки че става известна като певица, Далида има участия в киното. Заснема първия си филм през 1954 г. и партнира на Омар Шариф. Има главни роли в десетина филма, последният от които е през 1986 г.
Трагичен край
Въпреки огромните си успехи на сцената, в личния си живот Далида преживява редица драматични събития, страда от летаргия и депресия. През 1967 г. прави опит за самоубийство, няколко дни след като тогавашният ѝ интимен приятел също опитва да се самоубие. Още двама от мъжете в живота ѝ се самоубиват.
Тези и други събития подтикват Далида да сложи край на дните си. Намерена е мъртва на 3 май 1987 г. в дома си в Париж. Причината за смъртта ѝ е свръхдоза приспивателни. Намерена е и кратка прощална бележка със съдържание „Животът ми стана непоносим. Простете ми“.
Посмъртно
Многобройни престижни награди и почитателите ѝ са причините певицата да не бъде забравена. Малък площад близо до дома ѝ получава името „Далида“, издигнат е паметник. Издадени са книги за живота и творчеството ѝ.
По повод 20-годишнината от смъртта ѝ е уредена официална изложба с мултимедийно съдържание. Създават се много документални филми за Далида, както и музикални творби, пресъздаващи гласа и външния ѝ вид.
