На 23 юли 1942 година, преди 73 години, е убит българският поет Никола Йонков Вапцаров. През 1942 година той е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата заради своето членство в Българската комунистическа партия. Обвиненията срещу него са за организиране на подривна дейност срещу немските войски. След проведения съдебен процес, на 23 юли е издадена заповед за изпълнение на смъртните присъди на 6 души. Същата вечер е извършен разстрелът на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов. Днес Вапцаров остава в историята като един от най-талантливите български поети, чийто творчески път е прекъснат прекалено рано .
Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 година в град Банско. Неговият баща е войводата на ВМРО, Йонко Вапцаров, а майка му работи като учителка в местното училище. През 1919 година, когато Никола е на 10 години, в семейната им къща се настанява белогвардейският емигрант д-р Борис Майлер. Той живее със семейство Вапцарови в продължение на 4 години, като в последствие става ясно, че е болшевишки агент на Народен комисариат на вътрешните работи. През 1923 година, след провала на Септемврийското въстание, д-р Майлер се връща обратно в СССР. Съжителството на малкия Никола с болшевишкия агент оставя трайна следа в неговото съзнание и предопределя по-нататъшните му политически убеждения. Смята се, че именно д-р Майлер запознава момчето с идеите на комунизма. През 1926 година Никола Вапцаров завършва гимназията в Разлог, а след това се записва да учи в Морското машинно училище във Варна. През 1932 година, той се дипломира и започва учебна практика с кораба „Бургас”, който пътува до Цариград, Александрия, Бейрут и Хайфа.
След като се връща в България, Вапцаров започва работа във фабриката „Българска горска индустрия” в село Кочериново, област Кюстендил. Първо работи като огняр, а след това е назначен на работа като механик. Там става председател на дружеството, което защитава правата на работниците. През този период се запознава с жена си – Бойка Вапцарова. Малко след тяхното запознанство, двамата сключват брак, а през 1936 година младото семейство е принудено да се премести в София, след като Вапцаров е уволнен от фабриката. До 1938 година, той работи като техник в различни софийски заводи. Успоредно с това Никола започва да развива своя писателски талант и публикува няколко стихотворения, като дори печели литературния конкурс на списание „Летец”. През 1938 година Вапцаров става главен активист на Македонския литературен кръжок в София. През този период започва да подготвя своята единствена стихосбирка – „Моторни песни”. Тя е публикувана през 1940 година, като е издадена със средства на самия поет.
След излизането на стихосбирката „Моторни песни”, през 1940 година Никола Вапцаров се връща в Банско. Там участва в Соболевата акция в подкрепа на създаването на пакт за приятелство между Съветския съюз и България. Това е причината да бъде арестуван от полицията и да бъде изпратен за три месеца в Годеч. През 1941 година се води наказателно съдебно дело срещу него. Тогава той е обявен за невинен според Закона за защита на държавата и е пуснат на свобода. Същата година се връща в София и се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на централната военна комисия при ЦК на БКП. Основната цел на комисията е да извършва минноподривна дейност срещу немските войски. Никола Вапцаров активно участва в организирането на подривна дейност, като дори става деловодител. През март 1942 година, той е арестуван отново заради участието си в комисия при ЦК на БКП и близкото си приятелство с Цвятко Радойнов. След няколко месеца, на 23 юли, Никола Вапцаров е осъден на смърт и същата вечер неговата присъда е изпълнена.
Творчеството на Вапцаров се популяризира след смъртта му. През 1949 година, той е посмъртно награден от Световния съвет на мира с международна награда за мир. След смяната на политическия режим, поетът е амнистиран. Днес родната къща на Вапцаров в Банско и квартирата му в София са превърнати в музеи. През 2003 година са възстановени част от постройките на гарнизонното стрелбище в София и са превърнати в музей на жертвите на политическо насилие у нас. Това е мястото, където е извършен разстрелът на поета. Днес Никола Вапцаров се определя като един от най-добрите поети в българската литература.
Снимка: Уикипедия
