Терористичния акт в Брайтън е терористичен акт, извършен от Ирландската републиканска армия (ИРА) в „Гранд Хотел“, град Брайтън, Великобритания, в ранната утрин на 12 октомври 1984 година. Неговата цел е да бъде убит тогавашният премиер-министър на Великобритания Маргарет Тачър, която отсяда в хотела за участие в провежданата в града годишна конференция на Консервативната партия. В хотела освен госпожа Тачър, по време на терористичния акт, отсядат множество други политици и депутати от парламента.
Бомбата е взривена в 2:54 сутринта, когато Маргарет Тачър е в апартамента си, където заедно с личния си секретар завършват работата върху речта, която тя трябва да изнесе пред конференцията на консерваторите на следващия ден. Детонацията и ударната вълна силно разрушават банята, но не уврежда сериозно хола и спалнята. Тачър и нейният съпруг Денис не са наранени. Веднага след ужаса на бомбения атентат г-жа Тачър сменя дрехите си, а малко по-късно под охраната на полицаи от Брайтън са съпроводени до полицейската квартира в Съсекс, където прекарва остатъка от нощта.
Малко след напускането на хотела Маргарет Тачър дава импровизирано интервю на репортера Джон Коулза от телевизия ВВС, което започва около 4:00 часа сутринта. В това интервю тя казва, че конференцията ще продължи така, както е планирано. Веднага след конференцията г-жа Тачър отива да посети пострадалите от атентата, които са настанени в болницата Royal Sussex County.
Бомбата не успява да убие Маргарет Тачър, нито някой от министрите от правителството. Атентатът обаче отнема живота на 5 души, включително членът на Консервативната партия сър Антъни Бери и съпругата Роберта на ковчежника на парламента Джон Уейкхъм. Тежко ранени са сър Доналд Маклейн и съпругата му Мюриел, в банята на чиято стая е поставено взривното устройство. Госпожа Маклейн не е убита при самата експлозия, но по-късно умира от раните си.
Другите жертви от взрива са Ерик Тейлър и Жан Стейток. Някои от пострадалите, включително Маргарет Тебит — съпруга на Норман Тебит, който тогава е председател на Управителния съвет на търговската палата, остават с трайни увреждания на здравето. 34 души са приети в болница с различни наранявания, но успяват да се възстановят от своите травми.
Веднага след атентата ИРА поема отговорността за атентата, като в изявлението от организацията заявяват, че ще се опитат отново.
През септември 1986 г. е безусловно установено, че Патрик Магий, тогава на 35-годишна възраст, е човекът, който е планирал атентата и е поставил бомбата, като я е настроил да се детонира с часовников маханизъм (снабден с таймер, направен от компоненти от VHS видео-рекордер), като я монтира в банята на стаята, в която пребивава (номер 629).
Магий получава 8 доживотни присъди: 7 за престъпления, свързани с атентата в Брайтън, и осма — за конспирация и атентат. Съдията препоръча той да пребивава в затвора с минимален срок от 35 години. По-късно вътрешният министър Майкъл Хауърд увеличава този минимум в "доживот". Магий обаче е освободен от затвора през 1999 г., като е излежал само 14 години (включително времето преди да е наложена присъдата) съгласно условията от „Споразумението от Разпети петък“.
Говорителят на британското правителство заявява, че неговото освобождаване "е трудно за стомаха" и подава жалба до тогавашния вътрешен министър Джак Стро, да го предотврати, като отмени решението на Върховния съд на Северна Ирландия.
Източник: Уикипедия
