На 13 юли 1878 година е подписан Берлинският договор. С него се установяват промените, които настъпват в Османската империя след края на Руско-турската война. Берлинският договор е заключителен документ, който слага край на така наречения Берлински конгрес. Конгресът започва на 13 юни 1878 година. В исторически план този договор има решаващо значение за териториалното разпределение на българските земи, както и за формирането на много държави от Балканския полуостров.
Берлинският договор се състои от 64 члена и в него се отменят голяма част от разпоредбите, установени в Санстефанския мирен договор. Според договора от Сан Стефано, България има право да създаде самостоятелна държава и да възстанови голяма част от своите земи. Страната ни получава независимост под опеката на Русия, а териториите на европейска Турция значително намаляват. Великите сили като Австро-Унгария, Германия и Великобритания са притеснени от нарастващото влияние на Русия върху балканските земи и незабавно свикват Берлинския конгрес. С помощта на Берлинския договор се връщат голяма част от териториите на Османската империя и се формират малки буферни държави на Балканите. Буферните държави са малки страни, които отделят определени територии от директно посегателство. Този тип държави се използват най-често в случай на военни конфликти, когато се превръщат в удобно място за бойни действия. Основното правило при този тип страни е, че те трябва да служат на по-силните си териториални съседи. Берлинският договор предопределя бъдещето на Балканите в следващите години и стои в основата на голяма част от военните конфликти, които се разразяват по тези земи.
Териториалните клаузи на Берлинския договор ощетяват много държави, които се намират на Балканския полуостров. Една от най-ощетените страни е България. Според този договор българската държава трябва да се ограничи между Дунав, Стара планина и софийския санджак. В района между Стара планина и Родопите е създадена самостоятелна автономна област Източна Румелия, а Източна Тракия, Западна Тракия и Македония минават под владение на султана. Сърбия, Румъния и Черна гора получават пълна независимост, но са задължени да поемат част от държавния дълг на Османската империя. Берлинският договор намалява срока за временно руско управление, като го променя от 2 години на 9 месеца. Освен това се включва клауза, която гласи, че българският княз трябва да бъде избран със съгласието на Великите сили и Османската империя, като той не трябва да бъде представител на нито една от управляващите европейски династии. Новата българска държава е поставена във васална зависимост от Османската империя и се задължава да й плаща годишен данък. Въпреки сериозните ограничения, България получава правото да създаде собствено правителство и войска, а Османската империя има забрана да навлиза в българските територии.
Част от условията на Берлинския договор се променят, когато Княжество България се обединява с Източна Румелия на 6 септември 1885 година. Други промени в договора настъпват през 1908 година, когато България обявява своята независимост. През този период Австро – Унгария анексира Босна и Херцеговина заради благоприятните последствия от Младотурската революция. Берлинският договор оставя ярка следа върху историята на Балканите и предопределя политиката на държавите от Балканския полуостров за години напред. Този договор пряко засяга нашата страна и стои в основата на много териториални конфликти, които продължават и до днес.
