Името Трансилвания навлиза в латинската (древноримската) география през I-III век, като наименование на една от областите – Transilvania, влизаща в състава на римската провинция Дакия. При Великото преселение на народите тук се настаняват славянски племена. Първата заселила се група прабългари участва в състава на аварското ханство. Втората идва по-късно с Аспарух.
След изгонването на турците, през 1690 г. васалното отношение на Трансилвания спрямо Османската империя е прекратено, като областта минава под управлението на австрийската империя. Хабсбургите прибавят към своите титли и тази на „трансилвански княз“. През 1867 г. вече е част от дуалистичната монархия Австро-Унгария. Това продължава до 1920 г., когато Трансилвания, заедно с други земи, е присъединена по силата на Трианонския мирен договор към Румъния.
Австро-унгарската история на областта Трансилвания, която включва и източната част на Банат, продължава до 1920 г. През този период в областта прииждат множество българи, наричани според българското делене на района банатски българи и седмиградски българи. Географията на Седмиградско (име, което включва само част от съдържанието на Трансилвания) се ограничава от Карпатската дъга на юг и на запад и от планината Пояна Руска на север и изток. Общата площ на областта, обхваната в това изследване, е 61 500 км2, докато същинска Трансилвания заедно с Банат обхваща 102 000 км2. Това е територията, която Кралство Румъния получава като победителка в Първата световна война. През 1940. година северната част на Трансилвания се присъединява към Унгария, но след края на войната отново е отстъпена на Румъния (1947 г.).
Румънската историография, която извежда корените на румънската държавност от времето на трака (дака) (Децебал), не признава друга етническа история на Трансилвания, освен румънската. За нея тази страна е част от изконната румънска земя, която 800 години е била окупирана от унгарците (за много кратко време – през 1599 г. Трансилвания е присъединена от Михаил Витязул към Влашко и Молдова).
Съобщения за трансилванските българи се появяват в немската и унгарската книжнина още през XVIII в. Макар и частично, преди Освобождението внимание им обръща Марин Дринов, а първото пътешествие при чергедските и брашовските българи прави Любомир Милетич. Впоследствие при алвинцките българи се озовава изследователят Карол Телбизов, а при брашовските – историкът Георги Нешев. Българските колонии в Трансилвания са проучени и от Тодор Балкански.
