На 21 юли 1899 година е роден един от най-великите американски писатели – Ърнест Хемингуей. Носител на Нобелова награда и Пулицър, Хемингуей често се определя като противоречива личност заради трудния си характер. Част от така нареченото „изгубено поколение”, което обикаля Европа в периода между Първата световна война и Голямата депресия, Ърнест Хемингуей остава в историята като високомерен бунтар с изключителен писателски талант.
Хемингуей е роден в градчето Оук Парк, щата Илинойс. Родителите му са ревностни протестанти, които строго се придържат към традициите. Въпреки буйния си темперамент, писателят се радва на безгрижно детство. Той е възпитан да проявява грижа към природата и заедно с четирите си сестри и по-малкия си брат, прекарва всяка свободна минута в изследване на природните красоти на Оук Парк. През 1917 година Хемингуей завършва средното си образование и започва работа като репортер във вестник „Канзаска звезда”. Там публикува първите си разкази и стихотворения. През 1918 година писателят се записва като доброволец в Първата световна война и заминава за Италия. Заради проблеми със зрението, Хемингуей е назначен да работи като шофьор на линейка. Въпреки сравнително безопасната си работа, малко след пристигането си в Италия, той е тежко ранен. Хемингуей е принуден да прекара няколко месеца в местна болница, докато се възстанови. Там се запознава с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски. По-късно тя се превръща в прототип за образа на главната героиня от романа „Сбогом на оръжията”. Агнес е 7 години по-възрастна от него, но двамата започват връзка и дори имат планове за брак. През 1919 година те неочаквано се разделят и след края на войната Хемингуей се връща в Америка.
След като се прибира в родината си, младият Ърнест започва работа като журналист в редакцията на голям вестник в Чикаго. Именно там се среща с първата си съпруга - Елизабет Хадли Ричардсън. Тя е с 8 години по-голяма от него, но това не е пречка за Хемингуей и през 1921 година двамата официално сключват брак. В края на същата година младото семейство се установява в Париж. Във френската столица Ърнест се запознава с много известни американски писатели и това помага за развитието на неговото творчество. Той създава приятелства с Фицджералд, Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Джеймс Джойс и други. През този период Хемингуей започва да експериментира със своя талант. През 1922 година заминава за Гърция, където работи като военен кореспондент в отразяването на конфликта между Гърция и Турция. Същата година посещава Испания и така събира впечатления за своите първи книги.
През 1923 година е издадено първото произведение на Хемингуей, „Три разказа и десет стихотворения”, а през 1926 година са публикувани два негови романа – „Пролетни порои” и „И слънцето изгрява”. След излизането на „Мъже без жени” през 1927 година, Ърнест решава да се върне в Щатите. През този период бракът му с Елизабет Хадли е пред разпад и след като се прибират в Америка, двамата се развеждат. През 1927 година той се жени за редакторката на модно списание – Полин Пфайфър. Двамата се местят във Флорида и през 1929 година Хемингуей издава известния си роман „Сбогом на оръжията”. През 30-те години на 20.век излизат две значими произведения на американския писател – „Смърт след пладне” и „Зелените хълмове на Африка”. През този период се осъществява запознанството му с режисьора Хауърд Хоукс, който прави екранизация по романа му „Да имаш и да нямаш”. През 1937 година Хемингуей заминава като кореспондент в Испания, за да отразява Гражданската война. Там се запознава с темпераментната журналистка Марта Гелхорн, с която започва бурна връзка. През 1940 година Марта става негова трета съпруга, а по-късно го вдъхновява за образа на главната героиня в романа „За кого бие камбаната”.
След като се женят, двамата се местят в Куба. В началото бракът им е щастлив, но в последствие отношенията им се влошават и през 1945 година се развеждат. Една година по-късно Хемингуей се жени за кореспондентката на списание „Тайм” – Мери Уелш. От 1940 година до 1950 година, писателят е в творческа криза. Той не издава нито едно произведение през този период. През 1950 година излиза романът „Отвъд реката, сред дърветата”. Той е зле посрещнат от критиката и читателите, като мнозина предричат край на творческата кариера на Хемингуей. През 1952 година е публикуван един от най-големите шедьоври на американския писател – „Старецът и морето”. Кратката новела за рибаря Сантяго се превръща в емблематично произведение за Хемингуей и му носи две престижни отличия – Нобелова награда за литература и Пулицър.
В последното десетилетие от своя живот, Ърнест Хемингуей продължава да издава романи и да твори. През 1960 година Хемингуей решава да напусне Куба и да се върне в САЩ. Същата година той е приет в болница в Рочестър със симптоми на тежка депресия. След като е изписан от лечебното заведение, психическото състояние на писателя се влошава.Ърнест Хемингуей умира на 2 юли 1961 година. Той се самоубива с любимата си пушка в дома си в Айдахо. Днес е известен като един от най-добрите американски писатели на 20.век.
Снимка: Уикипедия
