На 11 септември 1697 година се състои едно от най-важните бойни сражения в историята на Голямата турска война – битката при Зента. Тогава австрийската армия нанася тежък удар върху военните сили на Османската империя. Австрийският главнокомандващ Евгений Савойски разгромява османската войска, като дава минимален брой жертви. След тази битка настъпва ново разпределение на военните сили в Европа. Османската империя спира да завладява нови територии и преминава в положение на отстъпление. Християнските държави в югоизточната част на Европа стават по-силни и постепенно започват да укрепват своите позиции върху световната политическа карта.
Причини за сражението при Зента се появяват в началото на 90-те години на 17.век. Тогава османските военни сили постепенно се възстановяват след тежката загуба на битката край Виена. Султан Мустафа II смята, че османските войски са възвърнали предишната си мощ и не се отказва от намерението си да завладее нови европейски територии. В същото време през този период избухва военен конфликт между Франция и Австрия. Мустафа II вярва, че австрийските войски са изтощени след продължителните сражения с французите и планира да изненада австрийската армия с неочаквана атака. Така през 1697 година османският владетел се насочва на изток към река Тиса, като цели да разположи своите военни части в област Тимишоара. Османската армия се състои от около 80 000 души. Султан Мустафа II е толкова сигурен в своя план, че пропуска да проучи района. Той не предполага, че в близост до река Тиса се намира принц Евгений Савойски заедно с 50 000 австрийски войници. Австрийският принц разбира за разположението на османските военни сили и решава да атакува противника. Савойски планира масирана артилерийска атака, като не се притеснява от численото превъзходство на османската армия.
В ранните сутрешни часове на 11 септември 1697 година, австрийската войска започва да обстрелва османските военни части. Войниците на султан Мустафа II са толкова изненадани от неочакваното нападение, че се струпват да преминат през понтонния мост над река Тиса, за да може да избягат на отсрещния бряг. Това струпване се оказва фатално за османската армия и голяма част от войниците загиват в опит да преминат моста. Една част от тях са убити при обстрела на австрийците, но по-голямата част от войската се удавя в реката. След продължителния обстрел, Савойски нарежда атака по левия флаг на османската армия, като по този начин прекъсва пътя им за отстъпление. Австрийските войски успяват да извършват обсада около османците и по този начин премахват всякаква възможност за бягство. Започва кръвопролитна битка между двете армии, която води до голям брой жертви. Османската войска е разгромена, близо 25 000 османски войници са убити. Султан Мустафа II едва успява да спаси живота си, като бяга с няколко от своите приближени към Белградската крепост. Принц Евгений Савойски също дава жертви в бойното сражение, но те са по-малко в сравнение със загубата на османската армия. Близо 500 австрийски войници са убити, а около 2000 души са ранени при битката край Зента.
Австрийската армия не притежава военния ресурс, за да продължи своето настъпление, но въпреки това сражението край Зента се оказва повратен момент в европейската история. Благодарение на победата на австрийците, през 1698 година се сключва мирният договор от Карловиц, който слага край на стремежите на Османската империя да завладее нови територии от Западна Европа. Така настъпва промяна във военните сили на Централна и Югоизточна Европа. Битката край Зента се оказва повратен момент в европейската история на 17.век.
