Днес, 4 юли, е най-големият официален празник на Съединените щати – Денят на независимостта. На тази дата е подписана Декларацията за независимост на САЩ от Британската империя. Това става на Континенталния конгрес, проведен на 4 юли, 1776 година в град Филаделфия.
Основен автор на историческия документ е Томас Джеферсън. Въпреки, че е документът е одобрен от Конгреса на 4 юли, датата на подписване е оспорвана. Някои историци смятат, че Декларацията е подписана почти месец след нейното приемане, на 2 август 1776 година.
Документът, който е символ на революцията в САЩ, е базиран на философията на Джон Лок. Най-ярко това си личи от встъплението: „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие”.
След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко разпространена сред обществеността. В нощта на 4-5 юли са отпечатани 150-200 копия на текста на Декларацията и не след дълго е разпространена и четена навсякъде из Тринадесетте колонии. Първото официално обществено четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия.
Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон.
Показателно е, че около едно десетилетие по-късно, когато избухва Френската революция, маркиз дьо Лафайет предлага първия проект на френската Декларация за правата на човека и гражданина да е по аналогия с американския първообраз. Маркизът е участник във войната между САЩ и Великобритания, в която младата държава извоюва независимостта си.
