На 18 август 1682 година Петър I се възкачва на руския престол. По време на своето управление той създава Руската империя и се провъзгласява за първия руски император. Петър I е първият император от династията Романови, а неговата политика допринася за развитието на Русия през 18.век. Той разширява териториите на руската държава и започва модернизация в страната. Петър I е силно повлиян от западноевропейската култура и извършва редица реформи в областта на държавното устройство. Днес той се определя като един от най-добрите владетели на руската държава.
Петър I е роден на 9 юни 1672 година. Той е най-малкият син на цар Алексей Романов. Петър I е дете от втория брак на царя с Наталия Наришкина. Цар Алексей има 13 деца от първия си брак, но само двама от синовете му успяват да го надживеят. След смъртта на руския цар, започва борба за власт между родовете на двете му съпруги. Накрая се стига до решение царската корона да се наследи от двама души. През 1682 година Петър I се възкачва на престола заедно със своя по-голям брат - Иван V. Той е син на цар Алексей от първата му съпруга. Двамата управляват заедно до 1696 година, когато Иван V се оттегля заради влошеното си здравословно състояние. Тъй като Петър I е само на 10 години, когато наследява царската титла, затова до навършване на пълнолетие, негов регент става майка му – Наталия Наришкина. Младият руски цар израства в предградие на Москва и получава образование от известни западноевропейски учени. Малко преди да навърши 18 години, по съвет на своята майка, сключва брак с болярката Евдокия Лопухина. Техните взаимоотношения още в началото се влошават и през 1699 година бракът им е разтрогнат.
След официалното встъпване в длъжност, Петър I насочва усилията си към продължителната война с Кримското ханство. През първите години от своето управление, той се стреми да разшири морските граници на Русия. Дотогава единствената морска граница на руската държава е град Архангелск, който се намира близо до Бяло море. Петър I иска разрастване на държавата до Балтийско море и осигуряване на излаз до Азовско море. За да превземе териториите до Азовско море, руският цар трябва да завладее крепостта Азов, която е под влияние на Османската империя. През 1696 година той организира близо 40-хилядна армия и флота, за да извърши обсада над крепостта. След продължителни бойни сражения, на 19 юли 1696 година войските в крепостта се предават и Русия се сдобива с територии до южните морета. Петър I осъзнава силата на флота и след обсадата на Азов, започва изграждането на нови кораби. Според руския владетел за изграждането на флот и постигането на нова организация в армията са нужни съветите на чуждестранни специалисти. Това е причината той да изпрати на обучение в Западна Европа млади руски дворяни.
Петър I винаги е бил привърженик на западноевропейската култура. Това е причината през 1697 година да замине заедно с част от своите съветници за Западна Европа. В продължение на 15 месеца той обикаля различни европейски държави и се запознава с тяхната местна култура. Основната цел на това пътуване е да привлече съюзници в евентуален сблъсък срещу Османската империя. Междувременно руският цар е впечатлен от развитието на технологиите и военното дело в европейските страни. През 1698 година Петър I е принуден да се върне в Москва заради разрастващите се размирици в града. Причината за избухването на местното въстание е заговор на сестра му София. Тя се съюзява със стрелци от армията и цели свалянето на Петър I от престола. Руският цар научава плановете на сестра си и заповядва да бъде заточена в манастир. След като се прибира в Русия, той осъжда на смърт над 800 стрелци от своята армия. След потушаването на въстанието, Петър I решава да промени строгите руски традиции и да наложи западноевропейски обичаи. Издава се заповед, която гласи, че неговите служители трябва да премахнат брадите си и да носят западноевропейско облекло. Той сменя руския календар, при който дните започват да се броят от 1 септември, с Юлиански календар. Създава армия по западен образец, като военният чин вече не се предава от поколение на поколение, а се получава заради военни заслуги. Продължава изграждането на флота, като се стреми да превърне Русия в световна морска сила.
През 1699 година, по идея на Петър I, е създаден така нареченият Северен съюз. В него се включват Русия, Дания, Саксония и Полша. Северният съюз се обединява срещу шведския крал Карл XII. Целта на Петър I е да осигури излаз на Русия на Балтийско море. Тъй като руската държава не може да си позволи да воюва на два фронта, затова през 1700 година руският цар отива в Константинопол и сключва мирен договор с Османската империя. Споразумението за мир продължава 30 години. Първоначално руската армия влиза неуверено в бойни сражения с шведския крал, но в последствие руските сили нарастват. През 1702 година, войските на Петър I превземат крепостта Нотебург, а през пролетта на 1703 година завладяват крепостта Ниеншанц, близо до река Нева. Руският владетел е впечатлен от този район и издава заповед да се построи нов град. Така започва строителството на Санкт Петербург. По време на изграждането на новия град, Петър I се запознава с литовката Марта Скавронска. През 1707 година той сключва брак с нея и тя променя името си на Екатерина I. Междувременно руската армия превзема Нарва и Дерпт, като така си осигурява достъп до районите в Източна Прибалтика. Войната със Северния съюз приключва през 1721 година, когато е подписан мирен договор между Русия и Швеция. Руската държава получава Ингрия, Естония, Ливония и голяма част от Карелия. Тогава Петър I провъзгласява Русия за империя, а самият той се определя като император.
След приключването на войната, руският император продължава да извършва редица реформи в страната. Той провъзгласява за столица на руската държава Санкт Петербург, въвежда нов шрифт на кирилица и премахва длъжността патриарх. На негово място създава Светия синод, който се ръководи от императора. В последните години от своя живот, Петър I прави една от най-големите реформи в Русия. Той приема закон, който гласи, че монархът има право сам да определи кой ще го наследи. Руският император умира на 8 февруари 1725 година. След смъртта му, наследник на престола става неговата съпруга - Екатерина I. Петър I остава като един от най-великите императори в руската история.