На 8 април 1820 г. е открита статуята на Венера Милоска.
Откриването
Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. сред руините на древния град Милос на едноименния остров в Бяло море. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински, Венера). Понастоящем се намира в Лувъра в Париж.
Пароски мрамор
Статуята е от пароски мрамор, висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и загубени, както и оригиналният плинт (плочата, служеща за основа). Датирана е към 130 – 90 г. пр.н.е. и се счита, че е творение на Александър от Антиохия, въпреки че в миналото погрешно е била приписвана на Праксител (починал два века преди това). Композицията е смесица между ранни стилове в класическия период на гръцката скулптура.
В нишата, в която е открита статуята, са намерени и фрагменти от лява ръка, държаща ябълка, за които се смята че ѝ принадлежат. Многобройните опити за реставрация на скулптурата в оригиналната ѝ поза обаче били безуспешни. Евентуалното наличие на ябълка в композицията би могло да препраща към Парис, отсъдил да подари златната ябълка на Афродита; друго възможно обяснение е и това, че на старогръцки език „милос“ (μήλος) означава „ябълка“.
Капитан Робърт Пири достига Северния полюс
