На 10 август 1981 година, преди 34 години, е открит монументалният комплекс „1300 години България”. Той е разположен в градинката пред Националния дворец на културата в София и е създаден по повод 1300 години от основаването на българската държава. Автор на композицията е проф. Валентин Старчев. В създаването на проекта са участвали още Александър Баров, Атанас Агура, Румен Младжов и други. Днес паметникът „1300 години България” се определя като един от най-противоречивите монументи, създавани в нашата страна. Една част от хората го определят като наследство от социалистическото минало на България, а друга част настояват за неговото премахване.
В миналото, на мястото на паметника, са се разполагали така наречените Витошки казарми. По време на Втората световна война те са бомбардирани и почти напълно унищожени. След това там е създаден паметник за загиналите Първи и Шести пехотен полк. В последствие се появява идеята за създаване на нов монумент, с който да се отбележи годишнината от основаването на българската държава. Новият паметник се състои от метални плочи, които са закрепени върху фасадите на 3 от оцелелите казармени сгради. Монументът пред НДК е построен само за 8 месеца. Причината за това е, че паметникът трябва да бъде готов за годишнината от създаването на България. Така на 10 август 1981 година по време на официална церемония е открита сградата на Националния дворец на културата и монументът „1300 години България”, който се намира близо до нея. Веднага след официалната церемония, представители на властта се разграничават от архитектурната композиция. Голяма част от жителите на София определят паметника като лоша шега и подигравка с националната памет.
Монументът „1300 години България” се състои от бетонно тяло и месингови платна. Фигурите върху зданието са високи 7 метра, а самият паметник е с височина 35 метра. Композицията на монумента е изградена върху концепцията за „Минало, настояще и бъдеще”. Фигурите върху паметника са свързани с различни периоди от българската история. Те символизират развитието на българската книжовност, признателността пред паметта на националните герои и човешкия стремеж към усъвършенстване. Върху самия паметник са изписани цитати от произведения на Васил Левски, Христо Ботев и Стоян Михайловски. След смяната на социалистическия режим през 1989 година, в общественото пространство се появяват много дискусии, свързани с архитектурния монумент. Част от хората споделят мнението, че паметникът „1300 години България” е част от комунистическото минало на страната и трябва да се разглежда в такъв контекст. Друга част от хората смятат, че монументът е лошо изграден и трябва незабавно да се премахне.
В края на 2014 година, столичният Общински съвет реши паметникът „1300 години България” да бъде окончателно премахнат. На негово място ще се изградят мемориални плочи в памет на Първи и Шести софийски пехотен полк. Архитектурната конструкция ще бъде демонтирана, а скулптурните фигури ще се дадат на Националния исторически музей в София. По този начин се слага край на дебатите, свързани с мястото на паметника в българската история. Въпреки всичко монументът „1300 години България” остава като един от най-обсъжданите паметници у нас.
