Фернандо Магелан е португалски мореплавател, който организира експедицията с цел първата обиколка на света.
Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока и първият европеец, плавал в Тихия океан. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването, се завръща в Испания през 1522 г., успявайки да обиколи света.
През 1515 г. Магелан, изпаднал в немилост, прави последен опит да омилостиви крал Мануел I, като му предлага проект, разработен заедно с астронома Руи Фалейру за търсене на западен път към Островите на подправките. Проектът е грубо отхвърлен и Магелан разбира, че в Португалия няма на какво да се надява и заминава за Испания. Официално сменя поданството си и предлага услугите си на испанския двор, като променя името си от „Fernão de Magalhães“ на „Fernando de Magallanes.“
С парите, получени от краля, Магелан и Фалейру купуват пет кораба: Тринидад (110 тона, 55 души екипаж), Сан Антонио (120 тона, 60 души екипаж), Консепсион (90 тона, 45 души екипаж), Виктория (85 тона, 42 души екипаж) и Сантяго (75 тона, 32 души екипаж) - общо 265 човека. Магелан издига адмиралския си флаг на Тринидад и, освен Фалейру, капитани на другите четири стават съответно Хуан де Картахена, Гаспар де Кесада, Луис де Мендоса и Хуан Серано. В последния момент Фалейру се отказва да участва в експедицията.
Магелан открива карта, базираща се на предишни пътувания, според която широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през този континент към Тихия океан. Той решава да проучи този път, за да достигне Молукските острови (Островите на подправките), ключът към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Той обявява, че е готов да плава до 75° южна ширина, за да реализира своя проект.
След много перипетии в началото на май 1520 г. Сантяго е изпратен на юг на разузнавателна мисия, но на 3 май претърпява корабокрушение, а екипажът с големи трудности се спасява (загива само един матрос). Двама моряци се завръщат по суша, за да съобщят за случилото се. На 24 август 1520 г. пътуването е подновено и флотилията продължава на юг, достига до мястото на корабокрушението, прибира оцелелите моряци и престоява там до средата на октомври, очаквайки настъпването на пролетта. На 18 октомври корабите продължават на юг, откриват широкия залив Байя Гранде, където Магелан заявява, че ще търси заветния проток до 75° ю.ш. и ако не го намери, чак тогава ще завие на изток към нос Добра надежда.
На 21 октомври 1520 г., на 52° южна ширина, четирите кораба достигат нос Кабо Вирхенес и Магелан решава, че е открил протока, защото водата е солена и навлиза навътре в сушата. Корабите започват мъчително да навлизат в 600-километровия проток, наречен от Магелан Estreito de Todos los Santos (Проток на Вси светии), защото навлиза в него на 1 ноември, Денят на Вси светии. Днес протокът се нарича Магеланов проток. Южно от него открива северното крайбрежие на остров Огнена Земя (1 ноември, 72 хил. km2). Първоначално Магелан изпраща Сан Антонио и Консепсион да изследват множеството разклонения на протока. На уговорената преди това среща се връща само "Консепсион". Офицерите на "Сан Антонио" арестуват и оковават във вериги капитан Алвару Мишкита и в края на май 1521 г. се завръщат в Испания. След завръщането си дезертьорите обвиняват Магелан в измяна, за да оправдаят себе си и в родината им повярват. В същото време останалите три кораба, мислейки че "Сан Антонио" е загинал продължават на запад по протока. 38 дни след навлизането в протока и след като изминават около 550 км по него, на 28 ноември 1520 г. корабите навлизат в Тихия океан. Магелан го нарича (Mar Pacifico), заради привидното му спокойствие в този ден.
Източник: Уикипедия
