Правителството на Любен Беров е осемдесет и третото правителство на Република България, назначено с Решение на 36-ото Народното събрание от 30 декември 1992 г. и съставено с мандата на ДПС след свалянето на кабинета на Филип Димитров. Управлява страната до 17 октомври 1994 г., след което е наследено от правителството на Ренета Инджова.
В София започват масови вълнения (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на привърженици на СДС. Парламентарната група на СДС прави шест неуспешни опита да свали правителството на Любен Беров чрез вот на недоверие и да предизвика предсрочни избори. То не успява да стабилизира политическия живот, държавните институции и да стартира приватизацията на губещите предприятия в страната, престъпността се увеличава.
Направена е важна стъпка в модернизирането на данъчната система с въвеждането на данък добавена стойност от 1 април 1994 г.
Във външната си политика, през февруари 1994 г., България се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ и става асоцииран член на съюза. В резултат на вътрешнополитическите неуспехи на правителството на 2 септември 1994 г. Любен Беров подава оставка. Поради отказа на СДС и БСП да образуват ново правителство, президентът Желю Желев разпуска 36-тото Народно събрание и насрочва парламентарни избори за 18 декември 1994 г. Дотогава е сформирано служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова, която подготвя и провежда изборите.
