Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името й, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е. Неговият син Соломон построява великолепен храм, крепостни стени и дворец.
След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики.
По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм - Втори храм. В 140 г. пр. н.е. Йерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр. н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, "осквернявайки" Светая Светих, и поверявайки управлението му на Ирод Антипа. Йерусалим става част от римската провинция Палестина и място на което е изграден римския град Елия Капитолина.
Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос. За период от 10 години (4 г. пр.н.е. - 6 г.) избухва първото недоволство, последвало от втори бунт срещу римляните.
За да заличат следите на разпространяващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и и я изнасят извън града.
След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от император Адриан (135 г.), който след края на втората война върху окончателно сринатия юдейски град, наново съгражда римския Aelia capitolina.
Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като "свят град", но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.
Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.
През 1099 г. e превзет и кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. С малки изключения Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите до края на Първата световна война.
От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 - 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). На 23 януари 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.
С решение на ООН (1967-1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.
Източник: Уикипедия
