На 20 август 1977 година излита космическият апарат Вояджър 2. Той е част от програма Вояджър на НАСА. Целта на апарата е да посети планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Вояджър 2 е първият космически апарат, който достига до далечните планети Уран и Нептун. Той се възползва от удобното разположение на планетите, което се осъществява веднъж на 175 години. Вояджър 2 е изстрелян от космическата база Кейп Канаверал във Флорида, САЩ. Полетът на космическия апарат се превръща в едно от най-големите събития на съвременната история.
Структурата и конструкцията на Вояджър 2 е сходна с тази на неговия предшественик – Вояджър 1. Двата автоматични апарата са създадени в Техническия университет в Калифорния и са финансирани от НАСА. Тяхната конструкция е съобразена с особеностите на външните планети от Слънчевата система. Вояджър 2 притежава стабилизация на трите оси, която използва звездна и жироскопна навигация. Поддържането на добра навигация е изключително важно за правилното насочване на главната антена към Земята, която помага за изпращането и получаването на данни. Вояджър 2 се състои от 10 основни инструмента и 4 контролни системи. Полетната система има осемканална магнитна лента, която служи за събиране и предаване на информация от инструментите. Визуалната система е снабдена с различни камери, които се контролират от полетната система. Благодарение на тях се извършват видео записи от посещаваните обекти. Системата за компютърно управление притежава всички командни функции за контрол и поддръжка на апарата, а системата за поддържане на ориентацията допринася за плавното осъществяване на полета. Преди излитането на Вояджър 2, от НАСА обявяват, че апаратът притежава всички качества за успешно изпълнение на мисията.
На 9 юли 1979 година, почти две години след своето излитане, космическият апарат се доближава до Юпитер. Той прелита над облаците на планетата. По време на своето посещение на Юпитер, Вояджър 2 открива няколко планетни пръстена, както и вулканичната активност на спътника Йо. Благодарение на космическия апарат за първи път се наблюдава вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Вояджър 2 записва общо 9 изригвания на спътника Йо. На 25 август 1981 година космическият апарат достига до Сатурн. Преди да приближи планетата, преминава покрай спътниците Тетида и Енцелад. Вояджър 2 има за задача да изследва температурата и плътността на атмосферата на Сатурн. След направените проучвания, полетът на апарата трябва да продължи към Уран и Нептун. Малко преди пристигането до Уран, една от камерите на Вояджър 2 се поврежда, но техническият проблем е бързо отстранен. На 24 януари 1986 година космическият апарат се приближава на около 107 000 км до Уран. По време на полета се откриват 10 нови спътника. След като приключват изследванията на атмосферата, Вояджър 2 се насочва към Нептун. На 25 август 1989 година космическият апарат посещава последната планирана дестинация от своята програма – планетата Нептун. При наблюдение на планетата е открито Голямото тъмно петно. Първоначално се смята, че това са облаци, но в последствие се установява, че всъщност петното представлява дупка. Голямото тъмно петно изчезва малко, след като става известен записът от Вояджър 2.
След като приключва успешно изследванията на планетите, космическият апарат става част от междузвездната мисия на НАСА. Вояджър 2 започва да прави проучвания, за да се установят какви са условията отвъд хелиосферата. През 2010 година апаратът започва да се отдалечава с 15,6 км/с. от Слънцето. Успешният полет на Вояджър 2 се превръща в едно от най-големите постижения на НАСА. Днес изследванията, които са направени от космическия апарат, продължават да променят представите на специалистите за Слънчевата система.
