На 6 август 1945 година е извършена атомната бомбардировка над японския град Хирошима. Тогава американският бомбардировач с име В-29 „Енола Гей” хвърля атомната бомба „Хлапето” в района на Хирошима. Три дни по-късно е хвърлена втората атомна бомба в областта на град Нагасаки. Общият брой на жертвите след бомбардировките е над 500 000 души. Оттогава използването на атомна бомба се определя като едно от най-жестоките престъпления срещу човечеството.
В разгара на Втората световна война, Америка предприема сериозни изследвания в областта на атомните бомби. През 1939 година Великобритания, Канада и САЩ сключват споразумение и създават така наречения проект „Манхатън”. Той включва американски и европейски учени, които се специализират в изграждането на атомна бомба. През този период САЩ има опасения, че Германия разработва проект за създаването на атомна бомба. Американците са сигурни, че появата на атомно оръжие ще предопредели изхода от войната. Поради тази причина САЩ влага много средства в успешното реализиране на проекта. Разработката „Манхатън” включва около 130 000 души и излиза на стойност 2 милиарда щатски долара. В средата на 1945 година е създадена първата атомна бомба, която носи името „Устройството”. На 16 юли същата година, тя е взривена в град Аламогордо, щата Ню Мексико. Целта е да се провери дали бомбата функционира и какви са последиците след взрива. Атомна бомба „Устройството” е част от изпитание „Тринити” и след нейното експериментално взривяване няма сериозни последствия за населението в щата Ню Мексико.
През този период Втората световна война вече е взела много жертви от воюващите страни. След тежката битка между американската и японската армия за остров Окинава, правителството на САЩ решава, че трябва да се вземат по-сериозни мерки. На 26 юли 1945 година, по време на Потсдамската среща, американският президент Хари Труман поставя ултиматум на Япония. Той настоява за капитулация на японските въоръжени сили и иска достоверни доказателства за това. В своето официално изявление, американският президент не предупреждава за опасностите от появата на атомно оръжие. Два дни по-късно японският премиер, Кантаро Судзуки, заявява, че ултиматумът на Америка не трябва да се приема сериозно. След изказването на министър-председателя на Япония, САЩ започва набелязване на японски градове, в които да пусне атомното оръжие. Целта на американците е да нанесат силен психологически удар върху местното население и в същото време атомната бомба да бъде призната в международен план като опасно оръжие. Сред набелязаните градове са Хирошима и Нагасаки. Изборът на Хирошима не е случаен. В града има голямо население и военно разположени сили, а хълмовете, които се намират в района, ще ограничат неблагоприятните последици от бомбата.
В ранните сутрешни часове на 6 август 1945 година, бомбардировачът В-29 „Енола Гей” излита от военната авиобаза на остров Тиниан, за да изпълни своята задача. Американският самолет се пилотира от пилота Пол Тибетс. Полетът до целта продължава близо 6 часа. Около един час преди извършването на бомбардировката, японските радари засичат приближаващия американски самолет. Тогава японските власти решават, че броят на самолетите е много малък и не предприемат отбранителни действия. В 08:15 часа местно време, бомбардировачът В-29 „Енола Гей” хвърля атомната бомба в района на Хирошима. Бомбата избухва на около 600 метра над повърхността. На място загиват около 80 000 души, а разрушенията са в радиус от 1,4 км. Последвалите пожари напълно заличават този район. След избухването на бомбата, броят на човешките жертви продължава да нараства. Смята се, че в Хирошима са загинали над 140 000 души.
Днес използването на атомно оръжие се определя като жестоко и безпринципно действие. Въпреки че бомбардировките над Хирошима и Нагасаки променят хода на Втората световна война, големият брой на загинали цивилни граждани не оправдава употребата на толкова мощно оръжие. Избухването на атомната бомба в японските градове оставя ярка следа в историята на 20.век.
