Тютюн е растение от род Nicotiana на семейство Картофови (Solanaceae). Таксономичният род наброява повече от 70 вида. Продуктите произведени от изсушени тютюневи листа са разнообразни и биват: пури, цигари, емфие, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и ароматизиран тютюн. Други приложения на тютюна намира в биоинженерните науки, използването му като декоративно растение, а химическите му компоненти се влагат като съставки в някои пестициди и лекарства.
Основният вид тютюн, който се употребява с комерсиална цел е Nicotiana tabacum. Той, както и повечето растения от таксономичния род произлизат от тропическа Америка. Растението обаче толкова дълго време е подложено на култивиране, че днес не са известни естествени растения от него в дивата природа. Другият вид Nicotiana rustica е известен с бързо горящите листа. Първоначално е култивиран във Вирджиния, откъдето произлиза и наименованието на типа тютюн. Днес той е широко отглеждан на Балканите, Русия, Турция и Индия. Алкалоидът никотин, който се натрупва в листата води до пристрастяване. Това е един от най-известните отрицателни ефекти от употребата на тютюн от хората. Вредните ефекти от консумацията на тютюн обаче могат да бъдат дело и на хиляди различни химикали в дима, като полициклични ароматни въглеводороди (като бензопирен), формалдехид, кадмий, никел, арсен, тютюн-специфични нитрозамини (TSNAs), феноли, както и много други. Тютюнът съдържа също и бета-карболинови алкалоиди, които потискат моноаминооксидазата.
Тютюнът е техническа култура, чието отглеждане наподобява на много други селскостопански растения. Семената се засяват парници или лехи, където да поникне и да се развие растението. След това разсадът се посява. Тютюнът е едногодишно растение, което през лятото дава реколта. Листата могат да бъдат събрани механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюн се ниже и съхранява на сухо и проветриво място. Изсушаването на листа дава възможност за бавно окисление и разграждане на каротеноидите придавайки на продукта свойства, които от пушачите се определят като „гладкост на дима“. След изсушаване тютюнът се обработва в различните му форми, предназначени за консумация, които включват пушене, дъвчене, смъркане. Повечето цигари съдържат сушен тютюн, който произвежда по-мек, при вдишване дим.
Употребата на тютюна от хората е най-често под формата на пушене, дъвчене или смъркане. Той отдавна е познат на местното население в Северна и Южна Америка и е употребяван като ентеоген. След пристигането на европейците в Северна Америка обаче тютюнът бързо се популяризира като форма за пушене и добива характер на ценна техническа култура даваща поминък на населението в цели региони по света. Днес около 1,1 милиард души, което се равнява на 1/3 от възрастното население, употребява тютюн в някаква форма. Нивото на консумиращите го остава на постоянно ниво или спада в развитите страни, но продължава да се увеличава в развиващите се страни.
Според Световната здравна организация тютюнът е единствената голяма причина, която може да предизвика предотвратима смъртност на населението в световен мащаб. В оценка от доклад на СЗО през 2008 г. той причинява 5,4 милиона смъртни случая годишно. Употребата на тютюневи изделия води най-често до заболявания засягащи сърцето, черния дроб и белите дробове. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за сърдечни удари, инсулти, хронична обструктивна белодробна болест и рак (по-специално рак на белия дроб, рак на ларинкса и устата, и рак на панкреаса). Също така, поради силно пристрастяване към никотина употребата на тютюн води до създаването на зависимост.
