Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г., а през 1974 г. бива прокуден от родината си.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, Русия.
Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 г. – без съд, по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка – затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва тамошните си преживявания в романа „В първия кръг“.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелаг Гулаг“.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 г. Престоят му там е отразен в повестта „Раково отделение“.
По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.
Разказът „Един ден на Иван Денисович“ (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“ (1968 г.) и „Раково отделение“ (1968 – 1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът се изостря още повече.
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелаг Гулаг“. След по-малко от седмица съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.
Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. На 14 август 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.
Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото – според техните твърдения, той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и критикува както комунизма, така и капитализма.
През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25 000 долара).
Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 г.
Двутомният труд на Солженицин „200 години заедно“ (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. „Евреите в СССР и бъдещето на Русия“, в който е използвал изрази от рода на „ленинско-еврейска революция“, от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии са написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин.
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. от сърдечен удар в Москва.
