Екзекутирани са участниците в Офицерския бунт в България

Офицерският бунт е опит за военен преврат в България през 1887 г.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

Организиран е от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.

История

Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като Перущица и Яворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в Бургас[1] и Сливен взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо разгърната и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.

Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.

Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-та пехотна бригада – подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.

В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист

Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.