Големият бариерен риф е верига от коралови рифове и острови, намиращи се в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Представлява най-голямата коралова система в света, съставена от близо 3 000 коралови рифа и 900 острова, и е на възраст 18 милиона години. Дължината му е 2 500 километра, започвайки от Тропика на Козирога до Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия от Нова Гвинея, а ширината му варира от 2 до 150км. Обиталище e на 15 000 вида риби. Площта му обхваща 344 400 кв. км, което е повече от площта на Великобритания. Голяма част от рифовете под влияние на абразионно-акумулативната дейност на океана са се превърнали в коралови острови. Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-големият жизнен обект на Земята. Съставен е от милиони малки организми, наречени коралови полипи.
През 1979 г е създаден Морски национален парк с площ от 5 милиона хектара за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието. Включен е в списъка на Световното наследство през 1981. CNN го обявява за едно от седемте чудеса на света. Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.
Предполага се, че хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 хиляди години, когато в Австралия се появяват предците на коренното население на Австралия.
Пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, който в 11 часа вечерта на 11 юни 1770 г. засяда с „Индевър“ върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба. Принуждава се да изхвърли през борда шест топа с шест комплекта гюлета за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети. По това време Кук се запознава и с местните аборигени - тъмнокожи, ниски на ръст хора. За тях Кук казва: „Ако се съди по това, което казах, някой може да добие впечатлението, че туземците в Нова Холандия са най-нещастните същества на Земята. Всъщност те са много по-щастливи от нас, европейците; като нямат представа не само за излишествата, но и за необходимите удобства, за които така се борят в Европа, те живеят в блажено неведение“.
Още през 1606 г. испанеца Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас Далримпъл намира в книжата на английски моряк посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия от Нова Гвинея. През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. е по-подробно картиран и изучен.
Едва в края на 19-ти век Големия бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици добивани на рифа.
Източник: Уикипедия
