Обсадата на Варна е проведена между 21 и 24 март 1201 като от една страна са обсаждащите българи, а от друга обсадените византийци. Крепостта пада и цар Калоян пленява града.
След като най-младия от тримата Асеневци Калоян се възкачва на престола в началото на 1197 г., той незабавно показва решението си да продължи войната с византийците с намерение да освободи всички български земи. На следващата година Калоян дори се съюзява с Иванко, убиеца на най-големия му брат Иван Асен.
В началото на новия век Калоян завзема Констанция (днес близо до Симеоновград) и впоследствие се отправя в противоположна посока, за да обсади последната византийска крепост на север от Стара планина - Варна. Варна се е защитавала от голям гаризон, включително от западни наемни войници, които са били познати като най-смелите войници във византийската армия.
За да завземат крепостта българските инженери конструират огромна обсадна кула, която е по-широка от външния ров. С помощта на обсадни съоръжения българската армия успява да премине през рова и достига стените на града. На третия ден от обсадата 24 март 1201, войниците правят пробив. Според византийския историк Никита Хониат Калоян не се поколебал да убие всички защитници, въпреки факта, че било Великден. Византийците са хвърлени в рова и заровени живи. След като унищожил градските стени Калоян се завърнал в столицата Търново.
Източник: Уикипедия
