На 29 юли 1014 година се провежда една от най-жестоките битки в българската история – битката при село Ключ. Тя е кулминация на войната между България и Византия, която започва в края на 10.век и продължава до 11.век. Сражението при село Ключ е между българските войски и византийските войски, които са предвождани от император Василий II. Смята се, че тази битка намалява силите на българската армия и води до края на Първата българска държава.
Предпоставки за избухването на военния конфликт между България и Византия възникват още през 968 година. Тогава страната ни е нападната от княза на Киев – Светослав I. През този период България е загубила голяма част от мощта си и нейните източни земи се превръщат в бойно поле за сражения между руси и византийци. Малко след пристигането си у нас, киевският княз започва да планира нападение срещу Константинопол. Това се оказва грешен ход, тъй като Светослав I е победен от тогавашния византийски император - Йоан Цимисхий. Това е причината през 971 година, Византия да завладее голяма част от българските територии на изток. По този начин Византийската империя смята, че е сложила край на българската държава. Затова властите във Византия определят като неподчинение избухването на българско въстание в района около Преслав. Водачи на този бунт са Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Те успяват да възстановят голяма част от българските земи. Затова през 986 година, византийският император Василий II предприема поход срещу българите. След провала на византийците при Траянова врата, Самуил е провъзгласен за управник на българите и установява своето средище в Охрид.
В началото на 11.век, Византия предприема редица атаки срещу България, което води до отслабване на нашите сили и загуба на много български територии. Въпреки всичко решаващата битка е сражението при село Ключ през 1014 година. В този период цар Самуил се подготвя да влезе в директен сблъсък с мощната византийска армия. Причината е, че продължаващата война вече е изтощила българските войници и води до намаляване на средствата в държавната хазна. Българският владетел изгражда отбранителната си база в Струмица. Тази крепост е разположена на пътен възел от Солун и Тракия, към горното поречие на река Вардар. Император Василий II започва своя поход срещу българите като пресича Рупелския пролом, а след това поема на запад - към река Струмешница. Около село Ключ, което се намира между планините Беласица и Огражден, византийската армия се натъква на масивно дървено укрепление, направено от българите. Византийците са изправени пред сериозно препятствие, докато един от пълководците, Никифор Ксифий, не открива обходен път. Така византийската армия успява да заобиколи укреплението, без да бъде забелязана и на 29 юли 1014 година напада българите в гръб. Българската войска претърпява тежко поражение. Броят на загиналите е значителен, а пленените войници са ослепени по заповед на Василий II. Това е причината императорът да бъде известен в българската история като един от най-големите „българоубийци”.
Битката при село Ключа не слага край на българо-византийската война, но последиците от нея постепенно водят до края на Първата българска държава. След като вижда голяма част от своята българска армия ослепена, цар Самуил получава инсулт и на 6 октомври 1014 година умира. Неговите наследници се опитват няколко години да стабилизират държавата, но войската е изморена от дългата война, а държавата е пред фалит. Така България губи независимостта си и попада под византийско владение през 1018 година. Страната ни остава във владение на Византия близо 2 века.
