Никола Каравасилев е носител на редица престижни научни награди. Преподавател по физика и астрономия на ученици от различни възрастови групи. Ръководител на отбори по споменатите дисциплини и природни науки, които са спечелили над 50 медала от международни олимпиади. Ето какво ни разказа Каравасилев в рубриката "Човекът от бъдещето".
Г-н Каравасилев, младите таланти и отбори, които ръководите, са печелили вече над 50 медала в областта на природните науки от международни олимпиади. Дали може да изведем някои основни принципи, които прилагате в подготовката им? Как един талант се превръща в медалист?
Един от основните принципи зад успеха, колкото и да звучи като клише, е упоритият труд. Дори и много големият талант, без да се труди едва ли може да се очаква да постигне високи резултати. Поне аз не съм срещал в практиката си такъв случай. Но за сметка на това съм виждал не един и двама талантливи ученици, които не полагат необходимите усилия и съответно не достигат желаните от тях класирания.
Някой беше казал, че за да станеш на световно ниво в нещо трябва да му посветиш минимум 20 000 часа. Това важи с пълна сила и за представянето на научните олимпиади.
Не по-малко важно е обаче талантливите ученици да бъдат амбицирани да участват в състезания. Все по-голямата липса на желание за жалост е страничен ефект от все по-високия стандарт на живот, който без съмнение имаме в България. Хората просто започват да нямат стимул да се развиват. А спечелването на медал по която и да е от природните науки изисква не по-малко "лишения" от спечелването на медал по различните видове спорт.
Честно казано, преподавайки на талантливите ученици аз го правя така че и на мен да ми е интересно. Старая се заниманията ни да преминават под формата по-скоро на диалог, а не на лекция.
Нещо, на което държа без никакъв компромис е дисциплината. Поставят се задачи, които следва да се изпълнят в определен срок и за това се следи много стриктно. Впрочем, по мое мнение не е толкова сложно у един ученик да бъде възпитано чувството за отговорност и дисциплина.
Използвате много нагледни примери в начина ви на преподаване; какво представлява това практическо обучение в астрономията, какви предмети и експерименти правят децата?
Ще започна с това, че съм един от създателите на училище Izzi science for kids, което започна да функционира преди около две години. В него природните науки са основен акцент в обучението на децата. Те всеки ден имат поне един час по наука и правят някакви експерименти. Нашите възпитаници до такава степен вече свикнаха с това, че дори не биха могли да си представят да отидат на училище без да правят някакви научни опити. Всеки един ден те изучават някаква природна наука: физика, химия, биология и т.н. Също така, всеки час те правят някакъв експеримент, разбира се съобразен с тяхната възраст. Впрочем, много често хората бъркат извършването на експеримент с показване на някакво шоу. В редица случаи обаче научните опити не водят до някакви “избухвания” или до някакво зрелище. При все това учениците запомнят най-добре, когато пипнат със собствените си ръце.
Също така, аз ръководя и два отбора, които представят страната ни в международни състезания, в които показват своите резултати от проведени експерименти. По време на подготовката ни, често се налага да правим опити, които досега са били правени много малък брой пъти като цяло в света.
Понякога работите с Теодосий Теодосиев, който пък ви посочва за негов наследник; какво научихте от него?
С него от години работим заедно покрай летните школи по физика, които той ръководи. Аз участвам в тях като преподавател.
От него човек може много да научи наистина много на каквато и възраст да е.
От своя страна, аз мога да кажа, че от него научавам различни начини, по които да си структурирам заниманията по физика. Той умее да обяснява много нагледно, ясно и разбираемо (не непременно просто!) физическия явления и по този начин буквално “заразява” учениците със своя ентусиазъм към физиката.
Кои са водещите теми в астрономията и физиката в момента? Онези, с които широката публика все още не е достатъчно запозната, понеже обикновено отнема време от полето на науката да навлязат в медийното внимание.
Ако говорим специално за астрономията, една много актуална тема е изучаването на други планетни системи. Човечеството е наясно, че и около другите звезди, различни от Слънцето би трябвало също да обикалят планети, но първото такова откритие е били потвърдено преди 26 години. От тогава до момента учените са потвърдили съществуването на почти 5 000 извънслънчеви планети (езкопланети), като за науката е ясно, че дори само в Млечния път те трябва да са на много порядъци повече. В днешно време дори откриването на една нова екзопланета не е някакво голямо научно събитие. За науката всъщност вече е много по-интересно да се изучат досега известните планетни системи.
Един друг въпрос, който днес е много актуален, е еволюцията на Вселената като цяло. Ние знаем, че нейното разширение е започнало с Големия взрив преди около 13.7 милиарда години, но все още е загадка как точно нейният живот ще продължи след много милиарди години.
Доколко може наистина да се развие на по-популярно ниво космическия туризъм? Как полетът на Джеф Безос и усилията на Илон Мъск биха могли да поставят началото на нова епоха, свързана с космическите пътешествия?
Както често се казва “бъдещето на човечеството е в Космоса”. Това няма съмнение, че е точно така, защото технологиите се развиват и позволяват все по-лесно да се пътува в космическото пространство. Освен това, рано или късно хората ще бъдат принудени да търсят ново място за заселване.
Всъщност, ако трябва да сме честни, космическият туризъм не е нещо ново. Първият космически турист излита преди около 20 години, т.е. това не е нещо толкова ново и вероятно в бъдеще ще бъде всекидневие някой много богат човек “да се разходи” в Космоса.
Без съмнение хора като Илон Мъск са визионери, които поставят началото на нови епохи и именно на тях ние хората дължим огромна част от прогреса си. Както често казвам, това са едни “луди” хора, които успяват да направят “напълно невъзможни” неща. Впрочем, те имат и редица провали в биографията си, но това както се вижда, само ги стимулира да продължават.
Ако преминем във футуристичен режим, как самият вие си представяте едно по-далечно бъдеще? Кои са най-големите предизвикателства, които трябва да се решат, за да може човечеството да опознава галактиката в много по-голям мащаб, в сравнение със сегашния?
Със сигурност бъдещето принадлежи на Космоса. Това изречение звучи като клише, но според мен напълно адекватно описва света, в който ще живеем, може би след не толкова дълго време. Казвам това, не само защото в бъдеще космическите полети ще са все по-достъпни за хората. Все повече космическите технологии навлизат в нашия живот и ние ставаме все по-зависими от тях. Дори и в момента огромна част от комуникацията ни преминава през космически спътници.
А по отношение на космическите пътувания, според мен съвсем скоро ще дойде моментът, в който хора ще стъпят отново на Луната, но също така и на Марс. Ясно е, че човечеството трябва да търси своя “нов дом” в Космоса и засега сякаш именно Марс изглежда като най-гостоприемната планета. Там условията за живот са най-близки до тези, които имаме тук на Земята. Според мен моментът, в който ще живеем спокойно на Марс не е близо във времето (вероятно няма да е през 21-ви век), но до няколко столетия това би трябвало да е факт.
Ако говорим за изучаването на по-далечния Космос, ясно е, че хората в скоро време няма да имат възможността да “стигнат” до обектите, които изучаваме в него. Дори излизането на човек от Слънчевата система би било огромно предизвикателство. Вероятно още много дълги години и векове астрофизиците ще изследват обекти, които “не могат да пипнат”. За сметка на това, учените разполагат с все по-мощни телескопи, с които могат да се наблюдават и най-далечните обекти във Вселената. В последните години учените дори могат да изследват Вселената използвайки дори не само електромагнитния спектър, но също така и нови източници на информация като неутрино и гравитационно вълни. Така можем да получим информация за процеси, които всъщност, не можем да наблюдаваме.
Интервю на Райко Байчев
