За повечето българи Свети Дух е поредният църковен празник, малцина от тях си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото значение като Деня на славянската писменост и култура 24 май и Деня на народните будители 1 ноември.
В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България.
В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове.
За пръв път той се чества на 6 юни 1923 г. Тогава младежите от студентското дружество "Вардар" към СУ "Св. Климент Охридски" почитат паметта на двама воеводи на ВМРО - поетите Илия Кушев и Любомир Весов, загинали през 1922 г. в сражение със сръбските окупационни сили.
На този ден се прекланяме пред жертвите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878, Мелнишкото въстание от 1895, Горноджумайското въстание от 1902, Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Почит пред всички, които се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се и пред паметта на хилядите българи, станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913, Охридското въстание през септември 1913, вдигнали се срещу новите сръбски окупатори. Дълбок поклон пред 200 000 български офицери и воини, дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918.
Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет. Ден на протест срещу всички, които ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония.
Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня след Петдесетница. Всяка година се пада в понеделник. Тази година този ден е 9 юни.
Известен е още с имената Русаля и Духовден. Празникът е свързан по смисъл с чествания на предния ден празник - Петдесетница. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове.
В понеделник след Петдесетница църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, които имат равно достойнство.
Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения. В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.
С този ден започва Русалската седмица, приемана за особено опасен период. Тогава идват русалийките, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. На тази основа са изградени забрани и обредни действия, характерни за Русалската седмица. За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода.
