Свети Ромил живял по време на царуването на император Траян. Той бил пръв велможа в целия царски дом.
Случило се, че Траян, който се намирал с голямата си войска в източните страни, за да покори иверите, сарматите, арабите и други народи, намислил да преброи своите войници. Сред воинските полкове се намерили единадесет хиляди души, които изповядвали Христа и отхвърляли поклонението на идолите. Всички тях Траян изпратил на позорно заточение в Армения, като се надявал, че това ще ги накара да се отрекат от Христа и да принесат жертви на идолите и че после те отново ще се върнат в своето воинско звание и ще получат предишната си воинска чест.
Тогава свети Ромил, който бил военачалник, отишъл при царя и го укорил за неговото безбожие и безразсъдство, тъй като, намирайки се в положение на война, сам намалявал числото на войската си. А за себе си Ромил изповядал, че е християнин и че е готов да умре за името на Иисуса Христа, своя Господ.
Траян страшно се разгневил срещу светията, заповядал да го бият жестоко и го осъдил на смърт. Тогава била отсечена честната глава на светия мъченик. А изпратените на заточение християни също били умъртвени по различни начини: девет хиляди от тях били разпънати на кръст в пустинята около планината Арарат в Армения, а останалите умрели от различни други мъчения.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
