Във време на страшното гонение при Диоклетиан живял в Сицилия св. дякон Евпъл. Той без страх служил на Господа Бога. По това време било строго забранено на християните да държат в къщи свещени книги, които езическите власти старателно търсили и ги изгаряли, когато успявали да ги намерят. Християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на смърт, отколкото да предадат на езичниците това драгоценно съкровище. Св. дякон Евпъл, ревностно служейки на Господа, се старал чрез молитва и наставление да укрепва вярата и духа на християните. Той събирал около себе си народ, учил го, чел на неграмотните и обяснявал словото Божие. Бил заловен, когато в една бедна колиба чел св. Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце.
- Защо е в ръцете ти тая книга? – попитал го съдията.
- Аз си я четях, когато ме заловиха – отговорил дяконът.
- Прочети нещо от нея!
Евпъл разтворил книгата и прочел: "Блажени са гонените за правда, защото е тяхно Царството небесно". След това на друго място: "Ако някой иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва".
- Какво е това? – попитал съдията.
- Това е заповед, дадена нам от Господа – отговорил Евпъл.
Съдията се помъчил да го склони да се отрече, но старанията му били напразни. И св. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а след това – отведен в тъмница. Няколко пъти подновявали разпитванията и изтезанията, като укорявали Евпъл, загдето има свещени книги.
- Аз съм християнин – казал св. Евпъл. – В свещените книги има думи за вечен живот.
В мрачната тъмница св. Евпъл бил жестоко измъчван чрез глад и жажда. Но Господ явно помагал на Своя верен служител, по чиято молитва се явил воден извор и освежил жадуващия. Осъден на смърт, св. Евпъл бил поведен с окачено на шия св. Евангелие. Пред смъртта си той с висок глас поучавал народа и бил утешен чрез глас от небето: "Блажен си ти, Евпле, Мой добри и верни рабе! Влез в радостта на твоя Господ!" След това той радостно преклонил главата си под меча на палача.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
