На 5 октомври 2023 г. църквата почита Света Харитина.
Още: Почитаме великите апостоли Петър и Павел
Произход
Света Харитина живяла в края на третия и началото на четвъртия век. Родината й е Понт, североизточна област на Мала Азия. Докато била още малка, останала сираче. Взел я в дома си един богат и състрадателен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя дъщеря.
Вяра в Бога
Като пораснала тя почнала да прави впечатление не само с телесната си красота, но и с добрия си характер, с кротост, целомъдрие, чиста мисъл и светла вяра в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.
В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение. До началника на окръга, където тя живяла, стигнал донос за нейната християнска дейност. Била повикана от него на съд. Дометиан, тъй се казвал началникът, я запитал:
Още: Пренасяне мощите на свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан
Още: Св. преподобни Сампсон Странноприемец
- Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Харитина отговорила:
- Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста вяра привеждам хора към моя Господ Иисус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при областния управител.
Още: Еньовден е
Още: Празник на Владимирската чудотворна икона на Божията Майка
Съд
Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.
Накрай я осъдил на обезчестяване. Така в онова време често постъпвали египетските съдии. Но светата девойка се помолила на Бога и тъй издъхнала, като запазила непорочно девство си.
Тялото й било сложено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските вълни го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).