Свети Мартин, наречен Милостиви, бил епископ на гр. Тур в Галия.
Неговите родители били езичници, но от ранно детство Свети Мартин имал възможност да научи за Христа и неговото учение за спасение на душата. Затова модерното светско образование, което получавал, не го удовлетворявало. Душата му жадувала за друго знание. Бащата на Свети Мартин насила го изпратил в армията, за да може да избави сина си от мечтите да стане отшелник и да може военната дисциплина да го вразуми.
Един студен зимен ден до портата на града седял полугол просяк. Виждайки как беднякът зъзне от студ, Свети Мартин съблякъл своя плащ и го срязал на 2 части. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората сам са увил. През нощта Свети Мартин имал чуден сън. Иисус Христос му се явил, увит с онази част от срязания плащ, която добрият войн дал на бедния и страдащ човек. На сутринта Свети Мартин се събудил преизпълнен с радост и първото нещо, което сторил било да получи Свето Кръщение, защото до онзи момент той не бил кръстен. Свети Мартин все пак успял да се посвети на Всевишния и напуснал армията.
Минали години, които прекарал в молитви и лишения, докато един ден Светият дух го изпълнил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с желание да служат на Господ.
През годините вярна служба Свети Мартин получил епископски сан. Избрали го за епископ на гр. Тур. Като епископ, Свети Мартин положил огромни усилия да изкорени езическите обичаи от Галия (днешна Франция) и да въведе християнството. Заради усърдието и смирението, Господ надарил Свети Мартин със силата на чудотворец.
Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст, когато Господ прибрал душата му в Рая. Това се случило на 12 октомври през 400 година. Още от първите дни, в които тленните останки на Свети Мартин били положени в гроба, безброй чудеса започнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.
