Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Еньовден е!

24 юни 2021, 07:07 часа • 3947 прочитания

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител, за да може да се адаптира към предхристиянските традиции. В следствие на това се честват и именните дни на Еньо или Яне. В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо,Иван,Иванка,Иванчо, Иванка Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

На Еньовден се вярва, че слънцето се изкъпва във водите, поради което самите води стават лечебни. Вярва се, че хората, които успеят да се изкъпят на този ден, особено рано сутрин при изгрева, когато водата е най-лечебна - ще бъдат здрави през цялата година. Това каза в интервю за БГНЕС проф. дфн Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН).

"Всъщност Еньовден в миналото е съвпадал с лятното слънцестоене, което сега беше на 21 май – малко се е изместило в годините. Но в някакъв смисъл то е лятното съответствие на Коледа през зимата", посочи тя.

В традицията се смята, че тези най-дълъг ден и най-кратка нощ са изпълнени с магия.

"Вярва се, че тогава билките стават лековити, по принцип цветята, цялата природа е магическа. Вярва се, че тогава слънцето се обръща към зима, то се изкъпва във водите, поради което самите води стават лечебни. И се вярва, че хората, които успеят да се изкъпят на този ден, особено рано сутрин при изгрева, когато слънцето лекичко се е подало над хоризонта – тогава водата е най-лечебна - те ще бъдат здрави през цялата година. Вярва се, че болестите също се къпят в тази вода и по този начин всъщност човек става по-устойчив за тях", разказа Албена Георгиева.

Това е празникът, който е свързан с лечителите и билкарите в традиционната култура. Затова и най-важното при него е брането на билките.

"Имало е жени, които от предната нощ са отивали в гората и са преспивали там, за да могат сутринта рано, още при изгрева на слънцето, да берат билки, които те познават и знаят, че са лечебни. Хубаво е било да не те видят, когато береш, така че всички жени са се пръскали по гората и са си брали билки на техни тайни места", допълва специалистът.

И разказва за вярването, според което е трябвало да се наберат 77 билки и една половинка, която е незнайна билка, защото толкова били болестите. "Незнайната болест се лекува най-трудно, защото тя е незнайна, защото тя идва от свръхестествените същества и много често е трудно лечима. Затова е трябвало да има и такава билка, на случаен признак, която да се пречупи наполовина и се вярва, че тя е най-лековита от всички", обясни професорът. От тези билки по традиция се правят китки, изсушават се, държат се в къщата, с тях жените лекували.

"Тогава са брали, разбира се и магьосниците, за да правят магии, но това много трудно се документира, защото те се крият. Никой няма да признае, че прави магии за лошо, макар че говорят, че такива магьосници е имало, че те са брали специални растения, с които да навредят - за болест, за раздяла, за смърт дори. Но никой не може да се похвали, че е записал точно такъв човек", разкри проф. Георгиева.

Тя е убедена, че и днес имаме нужда и от чудеса. "Аз съм записвала много изцеления на сакрални места. Записвала съм жена, която е проговорила, другата е била сомнамбул или е ставала нощем, но е престанала. Тоест има такива чудеса, които се случват. Хората имат нужда от тях", не скри професорът.

Според нея, в крайна сметка колкото и много да са напреднали науката и медицината, днес сме поставени в една ситуация, в която природата отново ни показва, че по-силна от нас, че ние колкото и да знаем - знаем много малко, че е нужно да сме смирени, да сме сплотени, да сме заедно, да се опитваме да си помагаме.

"Всъщност правенето на Еньовския венец, който е много важен – моми, жени и невести, и по-млади, и по-възрастни са ходели в гората, правели са този венец, и всеки, когото срещнат, са го провирали. Тоест той се провирал през венеца, защото се вярва, че по този начин ще бъде здрав. Всички хора имат нужда да вярват, че могат да се очистят, че могат да бъдат по-силни, когато дойдат неприятностите, болестите, различни видове бедствия. Хората се опитвали да се защитят от лошото, но и да бъдат заедно, за да си помагат, защото в лошото това е спасението да сме заедно", сподели Албена Георгиева.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес