Днес празнуваме Тодорова събота, известна като деня на коневъдството и конния спорт.
Празникът е в памет на свети великомъченик Теодор Тирон. При изгрева на слънцето мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
В село Осенец обикновено участниците в празника се събират на площада и се прави преглед на конете, като се избират най-красив кон, най-добре украсен кон и т.н. На всяко животно се връзва и хавлиена кърпа. След това се дава старт на конните състезания, които са се правели на околните поляни. По различни квалификации са се определяли най-добрите конете. След надпреварата, участниците са се връщали в селото, обикаляли са домовете с пожелание „Свети Тодор да помага”. Традицията повелява, младите булки, които са станали част от семейството през годината, да раздадат прусорки за здраве, придружени от зълвата, а след това да излязат на селското хоро. Едва след Тодоровден, младите невести могат да раздават за помен. Според друго поверие, яйцата снесени от кокошките в седмицата преди Тодоровден не се слагат за люпене, защото ще излязат само петленца, затова се наричат и „тодорчета". Утре в селото празникът ще бъде отбелязан с преглед на конете на площада.
На Тодоровден в село Баня обявяват конкурс за „Най-елегантна кобила”, „Най-красив кон” и „Най-гиздаво магаре”.
Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна.
Легендата разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с когото говори, и Свети Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца.
