Renault Megane: Емоционален (тест-драйв)

02 март 2016, 18:57 часа • 39222 прочитания

Ако има нещо, което винаги, абсолютно винаги искам и търся в един автомобил, то това е емоцията, която той ти дава, когато го гледаш, докато седиш в него и най-вече – когато шофираш. Е, ето че и в един сравнително консервативен сегмент откривам автомобил, който не се притеснявам да нарека емоционален. Досега смятах, че такъв тук е само Mazda3, но Renault отново ме изненадва с четвъртото поколение на Megane. То предлага абсолютно всичко, за да застане на пътя на безапелационните в С-сегмента Golf и Astra. Дори нещо повече, което и на мен ми се струваше нереално, но не мога да му го отрека: тази кола ме накара да се усмихвам, макар че в повечето време ще ви говоря за версията с 1,5-литров дизелов двигател, най-големият биткаджия в двигателното семейство на Renault. Но не и бързак. Очаквам с нетърпение момента, когато ще се докосна до Megane GT. За Megane R.S. засега само мечтая, но рано или късно ще сложа потни ръце и върху неговия волан.

Новият Megane предизвика силни отзиви по време на миналогодишното автоизложение във Франкфурт, когато бе показан за пръв път. Консервативният дизайн остана само спомен, заменен от много по-емоционален такъв. Именно той е причината, която ми дава основание да определя новия Megane като един от двата (другият е Mazda3) най-добре изглеждащи модела в класа. Картинката е отлична и вътре, където виждаме таблет ала Volvo XC90. Смелите дизайнерски решения целят не само продължаване на моделното обновяване, а също и неутрализиране на слабите черти на предишни модел. Докато предшественикът му свърши доста работа по отношение на интериорното изпълнение, на външен вид Megane III бе скучен автомобил. Дори и двата му фейслифта не успяха да омекотят това усещане, което бе повече от странно, тъй като Megane II сътвори истинска революция с много смелия си дизайн на задната част. Е, ето че новият модел отново се връща към най-добрите години на този успешен модел. Хората на Лоренс ван ден Акер са се погрижили той да изпъква.

Най-откроимите черти на новия Megane са неговите светлини. C-образният светлинен подпис отпред разчита на LED 3D-ефектни светлинни водачи, като аз обаче имам леки задръжки спрямо извивката под фара. Идва ми малко в повече, което бих могъл да кажа и за въз голямото лого на марката. Абсолютно никаква забележка обаче нямам към постоянно светещите задни LED светлини, които оформят уникален хоризонтален 3D подпис. Тънките линии, наподобяващи щрихи на художествена четка, излъчват дълбока червена светлина. Това за мен е най-силната черта от дизайна на Megane. Той е най-широкият модел в класа, а тези стопове през цялата задница на колата допълнително „разширяват“ колата, придавайки много самоуверена стойка на пътя. Бих могъл да кажа същото и за профила, за привлекателността на който голяма роля играе снижената с 25 мм височина спрямо предходния модел. Другите основни размери са съществено увеличени, за да се гарантира комфорт и достатъчно пространство за пътниците отзад.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Отличните впечатления продължават и в интериора, където вече съм добре запознат с дигиталното приборно табло, променящо своя изглед в зависимост от избрания чрез Multi-Sense технологията режим на движение (Neutral, Sport, Comfort, Perso и Eco). Тук най-интересният елемент е вертикалният 8,7-инчов таблет на системата R-LINK 2. Такъв в масово производство започна да налага първо Volvo XC90, който обаче е поне 3 пъти по-скъп в базовото си изпълнение от Megane. Renault ни го показа първо в Talisman, а сега идва и в Megane. За него се доплаща допълнително, дори когато конфигурираш автомобила си в най-скъпото ниво на оборудване Intense. Стандартният дисплей е 7-инчов хоризонтален, но той се губи в централната конзола. Заслужава да се отбележи интериорното изпълнение и качеството на материалите, които се усещат меки при допир заради меката пяна, с която е облицовано арматурното табло, горните панели на вратите, вложките във вратите и подлакътниците, до елегантните хромирани детайли и облицованият с Nappa кожа волан.

РАЗГЛЕДАЙТЕ МОРСКАТА НИ РАЗХОДКА С RENAULT MEGANE

Умишлено седнах и на задните седалки по време на дългия над 1000 км тест. Пространството за краката е на отлично ниво, което се дължи в голяма степен на седалките и използваната за тях пяна с двойна плътност. Тя е гарант за комфорта и опората на водача и пътника отпред, но „черупките“ на седалките (същите като в Espace и Talisman) спомагат за отваряне на достатъчно пространство за краката на пътуващите отзад. Подразни ме фактът, че предната пътническа седалка (говорим за топ оборудване Intense) не се регулираше във височина и явно и за тази „екстра“ трябва да се доплати, а аз не обичам да седя като наказан на пътническото място.

Най-интересно обаче си остава мястото зад волана. Отдавна не бях карал толкова дълго тестови автомобил (София-Варна-Бургас-София), което ми даде възможност да видя автомобила от няколко гледни точки, а също и през очите на моя спътник, който пръв сяда за волана за отсечката от София до В. Търново. Взимаме ключовете за автомобил с Energy TCe 130, за който няма жал. Колегата ми обаче не е впечатлен от динамиката, а аз от разхода, който показва на таблото. Второто обаче е оправдано, тъй като пристигаме първи от 10 автомобила. Имам възможността внимателно да наблюдавам един от движещите се пред нас Megane, който отлично поглъща неравностите на пътя, а каросерията остава стабилна. Инженерите са премахнали гумените гарнитури между под-рамата и купето. Така возията е станала по-твърда, както аз я обичам, като за прецизността своята роля има и специфичната работа по втулките на предните А-рамена.

За отсечката до Варна сядам аз, като този път ми се пада ветеранът и най-изпитан боец в двигателната гама – 1,5 dCi. Не е спринтьор, но е бегач на дълги разстояния. Renault може да се похвали, че този мотор е сред най-екологичните в сегмента (86 г/км СО₂), но за мен най-големият му актив е неговата еластичност. Умишлено си правя експеримента да проверя кога индикаторът за понижаване на предавките ще ми покаже да превключа от 6-та скорост. Стигам до 57 км/ч. А в средните обороти дърпа отлично на 5-та, която дори позволява да изпреварвам, като с бензиновия двигател се искаше сваляне в някои случаи чак до 3-та. Не мога да не спомена и факта, че на хартия неговите 3,7 л/100 км (средно) звучат много впечатляващо. В реалността обаче са непостижими, но при спокойно управление гарантирам (тъй като съм го правил с друг модел), че 5,5 л/100 км са повече от резонни. Аз въобще не карах спокойно, дори напротив, и въпреки това показа около 7,5 л/100 км извън града. С яко натискане. Същият Megane карам и на другия ден, когато взимам отсечката между Варна и Бургас. Много завой, ужасно време. Дъждът на спира, но Megane продължава да ме изненадва. Еластичността си казва думата в завоите, именно тук автомобилът изкарва усмивка на лицето ми. Не отричам, че воланът би могъл да е една идея по-твърд, но все пак тук говорим за масов автомобил, при който комфортът е на първо място. И като казвам комфорт, задължително трябва да отбележа отличната обезшуменост на интериора.

От Бургас до Стара Загора отново карам 1,5-литровия дизел, като дори не можах да го видя как работи с EDC трансмисията. След това предавам волана на колегата, който обаче има късмет и взима ключовете за 1,6-литровия дизел със 130 к.с. И той е възхитен. Аз също смятам, че това е перфектният двигател за Megane. Малко повече мощност, но цели 70 Нм в повече (320), които го правят още по-еластичен спрямо 1,5 dCi. Дори с този двигател Talisman се чувстваше тромав, но при тегло малко над 1200 кг, Megane е идеалният вариант с 1,6 dCi. Плъзга се чудесно по магистралата, а по-големият му капацитет на мотора го разтоварва при ускорение, оттам и разходът пада. Аз съм уморен и казвам на колегата, че пускам „кепенцата“, да внимава как ме вози. Няма и десетина минути по-късно увисвам на предпазния колан, а ние спираме според уроците на Митко Илиев: с всичка сила върху педала на спирачките. Отварям си достатъчно бързо очите, за да видя как на няма и 20-ина метра пред нас едно колело пресича платното пред нас с подскоци. За щастие колелото прескочи и се спря между двете мантинели, а не се удари и не се върна обратно на пътя ни, защото тогава щеше да стане проблем. Мамка му, добре че шофьорът има бързи реакции, а спирачките на Megane са класни. В опит да избегне това откачило се колело един тир за малко да падне в канавката. Мазало. Предизвикват го тримата глупаци, возещи се в репатрак с натоварена кола. Изравняваме се успоредно с тях, нашият километраж показва 150 км/ч. Кретените карат автомобил на платформа със 150 км/ч! И в момента дори споменавам всичките им роднини от женски род до трето коляно. Това са престъпници, които дори нямаше да разберат какво можеше да причинят, ако вербално и жестикулярно не им бях обясних през прозореца.

Всичко приключва благополучно за нас, а смея да твърдя, че благополучният път на Megane IV тепърва започва. Останах наистина силно впечатлен от визията и пътното му поведение. Но най-важното е, че този автомобил има душа, усещаш го, че ти предлага нещо витално. Проблемът е, че всичките тези усещания и впечатления придобивам в кола, оборудвана за към 44 000 лв.

Технически характеристики

Renault Megane 1,5 dCi

Размери

Дължина, мм: 4359

Широчина, мм: 1814

Височина, мм: 1448

Междуосие, мм: 2669

Маса, кг: 1205

Двигател

Тип: редови, 4-цилиндров, турбо

Работен обем, куб. см: 1461

Макс. мощност, к.с. при об/мин.: 110 при 4000