Бумът на хитовия сериал на HBO отвори отново старата рана на света дали е възможно да се повтори атомната авария в АЕЦ „Чернобил”.
Още: Спря газът от Азербайджан, ето какво предприе "Булгаргаз"
Още: Законодателни промени ще спират авариите с тока
Според българските специалисти и инженери в областта на ядрената енергетика това категорично е невъзможно. Становището им стана ясно по време на дискусия, предаде агенция БГНЕС.
„Филмът до голяма степен дава информация за това какво стана в Чернобил. Лентата обаче е предназначена за критика към съветската система за управление, която съществуваше тогава. От тази гледна точка съвсем спокойно можем да кажем, че това е един политически филм“, смята секретарят на „Булатом“ Станислав Георгиев.
Неговият колега Сергей Цочев от държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ признава, че не е гледал минисериала, но от разказаното има много достоверни неща.
Още: Проучване: Половината българи не са готови да плащат по-скъпо за екологична храна
Още: Кирил Петков: Недопустимо е правосъдието и бюджетът да бъдат заложници на игрите на ГЕРБ (ВИДЕО)
И двaмата специалисти отбелязват, че корпусите на реакторите у нас са от съвсем различен тип. При т.нар. РБМК реактор в АЕЦ „Чернобил“ липсва цялостна усилена защитна обвивка. Сградната конструкция не може да издържи на големи вътрешни и външни натоварвания.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Асен Василев обясни как да се избегне неконтролируемо увеличение на цената на тока (ВИДЕО)
Още: България е в топ 3 на страните в ЕС с най-голямо нарастване при търговията на дребно
V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй” и бъдещите в АЕЦ „Белене” са от типа на т.нар. ВВЕР реактори. Притежават усилена херметична защита, изградена от напрегнат бетон, която предпазва реакторната инсталация от външни въздействия и може да предотврати изхвърляния в атмосферата.
Като основни причини за аварията през 1986 г. специалистите отчитат слабата подготовка на оперативния персонал, възможността да се оказва влияние върху действията на операторите, както и изключването на системите за безопасност по време на работа. При днешните условия никой не може да нарежда на оперативния персонал и той носи персонална отговорност.
„След аварията, в България коренно се промени цялостното управление и подготовката на персонала в АЕЦ „Козлодуй“. За сравнение тогава нямаше гама спектрометри в РИОСВ и РЗИ, имаше само единични бройки. А трябваше да бъдат измерена радиацията в млякото, месото, зеленчуците“, спомня си Сергей Цочев.
Още: Унгария пак заплашва Украйна: Ще ни спирате руския петрол? Няма да ви пуснем в ЕС
Още: Заради пъти по-висока цена на тока: Бизнес и синдикати стягат протест, затварят магистрали
„В страната нямаше и система за измерване на радиационния фон. За целта всяка сутрин от всяка община излизаше един човек с ръчен прибор, прави измерване, записва и го докладваше по телефона. От много години вече у нас има автоматизирана система с 28 станции, всичко е публично достъпно. Нещо повече – Европа нямаше такива станции, сега са над 4000 в ЕС. Като добавим интернет, телевизиите и мобилната свързаност, от широката общественост днес няма как бъде скрита една такава авария”, добавя той.
Като поука след аварията Цочев посочва и внедряването на пълна реплика на учебен тренажор в АЕЦ „Козлодуй“ за управление на реактора. С помощта на компютри се симулират различни ситуации.
„Персоналът в нашата АЕЦ разиграва ситуации, подобни на тези, разиграли се във фаталната априлска нощ на 1986 г. в АЕЦ „Чернобил“. Става дума за повишаване и понижаване на мощността, спиране на електрозахранването. Днес персоналът по закон е длъжен да минава на такова обучение”, обясни Цочев.
