Най-бързоликвидните пари в българската икономика се увеличават с бързи темпове. За последната година, парите, с които се разплащаме у нас, скочиха с цели 20.1% до общата сума от 94.8 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка за паричния агрегат М1 към края на месец септември.
Паричният агрегат М1 измерва нивото на всички физически пари в обращение, както и тези във финансовите институции, съхранявани по разплащателни сметки и овърнайт депозити. Казано с други думи, това са парите, до които населението и бизнесът имат най-бърз достъп, както за моментални разплащания, така и за обръщането им в кеш. Срочните депозити не са част от така нар. „тесни пари“.
През последните 12 месеца, най-бързоликвидните пари отчитат повишение от близо 15.8 млрд. лева. Така в периода след COVID-19 стагнацията, паричното предлагане в българската икономика е скочило с 1/5 за една година. Стойността на паричния агрегат М1 се равнява на 73.8% от БВП на България*, според макроикономическите показатели на БНБ към края на септември.
Близо 23% от „тесните пари“ представляват физическите банкноти и монети в обращение, които се намират извън финансовите институции. Те нарастват с 18% на годишна база до общо 21.691 млрд. лева към края на месец септември, сочат данните на БНБ.
Парите във финансовите институции достигат 73.131 млрд. лева, като нарастват с 20.6% на годишна база. 51.4 млрд. лева оттях са под формата на левове, докато останалите 21.7 млрд. лева са в чуждестранна валута.
Чуждестранната валута във финансовите институции нараства с 2.8 млрд. лева или 15% на годишна база, докато сметките в левове постигат ръст от 23% или 9.6 млрд. лева спрямо септември 2020 година. „Тесните пари“ у нас скачат близо 5 пъти през последното десетилетие, тъй като в края на 2011 година, достигаха малко над 21 млрд. лева.
Високият ръст на най-бързоликвидните пари, издава раздвижване на вътрешното потребление. Това се доказва от последния месечен обзор на икономиката на Министерство на финансите. Общото потребление в България е скочило с 9.4% на годишна база през второто тримесечие на тази година, посочват от финансовото ведомство. Причините за това са, както по-високите компенсации на наетите, така и разходите за пенсии. С други думи – населението разполага с повече налични парични средства, които влива в икономиката.
Добавките от 50 лева към пенсиите вдигнаха потреблението с близо 10%
Българската народна банка има сходни наблюдения за процесите в икономиката, като прогнозира, че частното потребление ще скочи с 4.7% през тази година, пише в последното издание на макроикономическата прогноза на БНБ. Централната банка също посочва като основни причини растежа на заплатите и увеличения размер на фискалните разходи към домакинствата, главно под формата на по-високи разходи за пенсии. За това допринася и високият ръст в потребителското кредитиране. Към края на септември тази година, потребителските кредити у нас достигат 12.978 млрд. лева, което е ръст от 9.9% на годишна база.
От друга страна, високо ниво на бързоликвидни средства в съчетание с ограничено предлагане, предполага ръст в потребителските цени. На фона на това, годишната инфлация в България достигна връх от 4.8% през септември, което е най-високото ниво от края на 2012 година насам.
*Данните за 2021 г. са изчислени на база БВП в размер на 128.439 млрд. лева (оценки на БНБ).
