Със сигурност носим отговорност, със сигурност е имало мерки, които не са предприети навреме и било по-добре да бъде направено по-рано. Така земеделският министър Десислава Танева коментира изключително острото изказване на европейския комисар по здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис. Тя даде пример със Зидарово, където имало недопустимо отношение що се отнася до боравенето със защитно облекло.
На въпрос какво направихме като превенция, след като от много време африканската чума е сериозен проблем в Румъния, Танева отговори за прословутата ограда по границата – от Центъра за изследване на риска казали, че било добре, други "колеги" казват, че не е достатъчно. "За две седмици не можем така да променим съзнанието - трябва така да прилагаме мерките, все едно спасяваме себе си, а не да се отчитаме пред държавата", коментира Танева пред БНТ въпроса с гледането на прасета по домашно, в задния двор. Тя се оправда и, че идвали местни избори и кметовете всъщност не казвали къде се гледат прасета за лично ползване или в малки стопанства.
В краткосрочен план, даже 2 години, най-важното условие да се овладеем африканската чума, е да не се гледат прасета по дворовете в засегнатите райони, каза още Танева.
Танева призна и, че има "огромен риск" за свиневъдството ни – това е факт. "Трябва да спасим сектора", каза още тя и посочи, че най-лошото е, че в Николово и Бръшлен, където има чума в индустриални свинекомплекси, има още свинекомплекси, с 40 000 прасета.
Поискани са 1,4 млн. лева за борба с афирканската чума от Европа, но още няма развитие, добави Танева. И обясни, че отпуснатите досега пари от държавата (3,7 млн. лева) няма да са достатъчни. Земеделският министър увери и, че обезщетенията за сертифицираните стопани ще бъдат изплатени. На стопани, които не са сертифицирани, няма да се плащат обезщетения – т.е. гледаните прасета в лични стопанства, т.нар. практика "заден двор". Това и ЕК не позволява, уточни министърът. Очакваният порядък на обезщетенията е милиони, призна Танева.
Същевременно от едно от големите огнища – в Бръшлен, уверяват, че няма опасност за вододейната зона заради загробването, което ще трябва да се правят загробване. На въпрос към Танева къде са ни екарисажите, тя отговори, че работел този във Варна от двата, които имаме. Но земеделският министър уточни, че експертите са категорични, че рискът от разпространение на вируса е по-голям, ако не се загробват убитите прасета т.е. това е най-добрият начин. Няма да има екокатастрофа, ако всеки си изпълнява задълженията, подчерта Танева.
Що се отнася до това дали можем да ядем месо от болно животно, земеделският министър подчерта, че вирусът не е опасен за хората, особено след термична обработка.
