С определение № 14211 от 20 ноември тази година, Върховният административен съд (ВАС) се намеси в сагата с продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ.
Още: "Идват ли по-добри времена за пенсионерите": Реформа може да удвои втората пенсия
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Жалбата е подадена от "Инерком България" – компанията на Гинка Върбакова, против повторния отказ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да образува производство за оценка на пазарния ефект от придобиването на бизнеса на ЧЕЗ в България от "Инерком”. А според ВАС отказът на КЗК е противозаконен.
Причината за съдебното решение е буквално буквоядна – подобно на причината, поради която КЗК не стартира второто производство. Според съда председателят на КЗК Юлия Ненкова не е спазила закона, тъй като трябвало да поиска отстраняване на нередности в искането на "Инерком" и чак ако не е имало отстраняване, да има отказ да се образува производство. А КЗК отказва да образува производство, защото "Инерком" вече има жалба в съда против решението на Комисията да спре сделката заради очертаващ се бъдещ монопол на пазара на фотоволтаична енергия (според КЗК) и счита, че това означава, че не може да има ново производство, щом съдът по същество трябва да се произнесе по същия въпрос по вече подадена друга жалба.
КЗК е обжалвала, но има задължение да изпълни указанията на ВАС в срок от 7 дни, който е изтекъл на 28 ноември. По информация от регистъра на производствата по Закона за защита на конкуренцията, достъпен на интернет страницата на КЗК, все още няма образувано производство по сделката. Предстои да стане ясно какви ще са последствията.
Още: Украинските дронове спряха работата на най-голямата рафинерия в Южна Русия
Още: Електроразпределителните дружества ще получат стотици милиони безвъзмездна помощ
Иначе делото за решението на КЗК да забрани сделката с ЧЕЗ е насрочено за 14 май 2019 г. пред Върховния административен съд.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кремъл призна, че продажбите на руски газ за Европа са сложни
Още: Енергийният министър с първи коментар за евентуалната продажба на "Лукойл Нефтохим"
Въпроси за "фотоволтаичната концентрация"
Внимателен прочит на решението от 29 страници на комисията показва, че според КЗК фотоволтаичният пазар в България през миналата година е бил от 1043 мегавата. Комисията се позвовава на Доклад за дейността на КЕВР, а източникът на информация е Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Пак според същите данни, "Инерком България" притежава 6 фотоволтаични централи (бел. ред. - само в Българската фотоволтаична асоциация членуват 400 централи!) - "Улер 2009", "Еко-Строй Инженеринг", "Евро Бетон", "Диана Хънт", "Риал Стейтс" и "Риал Стейтс 2". По данни на ЕСО самата компания общата мощност на тези централи е 21,348 мегавата. ЧЕЗ пък има една фотоволтаична централа - "Фри Енерджи Проджект Орешец" ЕАД, която е с мощност "под 5 мегавата" - КЗК го казва в решението си! Според ЕСО става въпрос за 4,879 мегавата.
В решението на КЗК пише и друго – в Методиката за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че общ пазарен дял под 15% на предприятията-участници на съответния пазар (ако участниците са конкуренти) не е притеснителен и презюмира, че в тези случаи операцията няма потенциал да възпрепятства съществено конкуренцията! 26 мегавата спрямо 1043 мегавата мощност със сигурност обаче попада в рамките на под 15% дял!
Още: tbi bank изплати лихви на инвеститори в облигации
Още: Подписваме с Toshiba за ремонта на още един хидроагрегат от ПАВЕЦ "Чаира“
