България се опитва да намери изход от задънената улица, в която се намира проектът АЕЦ „Белене“. От друга страна, има и добри новини за АЕЦ "Козлодуй". Това пише в специален коментар за Actualno.com анализаторът Борислав Боев по повод XI Международен форум за ядрена енергетика „Атомекспо 2019“.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
В руския курортен град Сочи се събраха представители от над 73 държави, които обсъдиха развитието и проблемите в глобалната ядрена енергетика. В конференцията традиционно присъстваха представители на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Международната агенция по атомна енергетика (МААЕ), Световната ядрена асоциация (WNA), както и различни компании в сферата на ядрената енергетика. Тазгодишният форум се проведе под мотото „Ядрените технологии за по-добър живот“, като целта бе да се изтъкнат безспорните предимства на атомната енергия като чист и нискоемисионен енергиен източник.
България бе представена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и ръководителите на най-важните ядрени институции у нас - НЕК, Българския енергиен холдинг, Агенцията за ядрено регулиране и АЕЦ „Козлодуй“. Фактът, че всички важни лица в сектора на ядрената енергетика посетиха форума в Сочи, е доказателство за ангажираността и сериозното отношение на страната ни към развитието на атомната енергетика. За България участието е изключително важно, с оглед на идеите на правителството за възобновяване строителството на АЕЦ „Белене“. На „Атомекспо 2019“ традиционно присъстват всички големи компании в сферата на ядрената енергетика като американската „General Electric“, френската „Framatome“, както и финансови институции, участващи във финансирането и консултирането на нови ядрени проекти. Предимството на международни форуми като "Атомекспо" е, че те имат неформален и полуофициален характер. При тях липсва напрежението, често срещано при официалните политически визити. По-спокойната обстановка улеснява преговорния процес между представителите на компаниите и политическите фигури. Често след такива конференции се раждат най-продуктивните и устойчиви споразумения, както на политическо, така и на бизнес равнище.
В рамките на конференцията в Сочи министър Петкова се срещна с фирмите, които са заявили интерес към реализирането на АЕЦ „Белене“ - руската „Росатом“, Framatome и „General Electric“. Вицепрезидентът на „Фраматом“ Фредерик Леливър заяви, че френската компания изготвя документация за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор. „General Electric“ още през декември 2018 г. изявиха желанието си да бъдат доставчик на оборудване за централата. Руската „Росатом“, която е доставчик на основната реакторна технология, също даде индикации, че има интерес за участие. Освен срещите с водещите ядрени компании, енергийният ни министър обяви, че е провела разговори с министъра на иновациите в Сърбия Ненад Попович. Двамата са постигнали принципно съгласие за задълбочаване на сътрудничеството между България и Сърбия в областта на атомната енергетика. Стана ясно, че освен балканските страни, интерес към участие в АЕЦ „Белене“ проявява и Унгария.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Твърде рано е да се правят генерални заключения от провелия се форум, но е видно, че българската страна се опитва да намери изход от задънената улица, в която се намира проекта АЕЦ „Белене“. България е собственик на два чисто нови ядрени реактора ВВЕР-1000/466Б от трето поколение, но строителството на централата се бави вече три десетилетия. За съжаление, през годините АЕЦ „Белене“ остана в съзнанието на повечето хора като символ на корупция, финансови злоупотреби и политическа търговия. Ако старите грешки бъдат допуснати отново – това означава ефективен край на амбициите за втора атомна електроцентрала. Днес реализирането на този проект преминава през две задължителни условия. Той трябва да се случи на пазарен принцип и зад него да стои сериозна финансово-икономическа обосновка. Правилното финансово структуриране и недопускането на злоупотреби е незаобиколимо условие за снижаването на разходите по строителство на централата. Общественото доверие в ядрените проекти може да бъде възстановено само когато те са прозрачни, икономически изгодни и не са символ на корупционни практики.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
От „Атомекспо“ имаше и добри новини за АЕЦ „Козлодуй“. От следващата година и пети блок ще започне да използва по-ефективно гориво, което позволява реактора да работи с по-голяма мощност при по-редки спирания за дозареждане. Новите горивни касети съдържат 50 кг повече ядрено гориво, с по-висок процент на обогатяване са и позволяват по-голяма гъвкавост на централата в периодите с увеличено или намалено търсене на електричество. От руския доставчик ТВЕЛ са потвърдили ангажимента си за обезпечаване горивните доставки за централата. След изтичане на сключения договор обаче е нужно да се проведе нова тръжна процедура, на която трябва да бъдат спазени всички национални и европейски изисквания. Ако договорът с ТВЕЛ не бъде подновен, това означава, че други компании като „Westinghouse“ могат да участват в новата процедура за доставка на иновативни горивни касети.
Акцентът върху ядрената енергетика не е случаен. Днес ситуацията в българската енергетика е коренно различна. Агресивната политика на Европейския съюз срещу въглищните централи посредством драстично увеличаване на CO2 квотите вече дава негативно отражение върху финансовите резултати на най-големите ни въглищни комплекси. Технологичният живот на АЕЦ „Козлодуй“ също не е вечен. В условията на тези нови реалности, българското правителство трябва сериозно да преосмисли приоритетите си в енергетиката, особено що се касае до базовата компонента в електроенергийната система. В този ред на мисли изказването на министър Петкова, че АЕЦ „Белене“ е проект със стратегическо значение за цяла Югоизточна Европа, не е изненадващо. По този начин бе даден политически сигнал към съседните държави, които биха могли да се включат с миноритарен дял в проектната компания за изграждането на централата.
Международната конференция в Сочи бе прекрасен шанс за българската страна да си свери часовника с тенденциите в световната атомна енергетика. Обстоятелството, че българската делегация беше представена от висша политическа фигура в лицето на енергийния министър и ръководителите на водещите ядрени организации в страната показва, че България проявява сериозно отношение към атомната енергетика. Участието в „Атомекспо 2019“ дава положителен сигнал и към потенциалните инвеститори, които могат да участват в изграждането на нови ядрени мощности у нас. Реалностите са такива, че без сериозен стратегически инвеститор, страната ни не може да реализира такъв мащабен проект.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
