Козунаците по магазините тази година не съдържат синтетични багрила, но пък изобилстват от Е-номера и заместители. Това показва проучване на „Активни потребители”, което анализира състава на индустриално приготвените обредни хлябове.
Информацията е извлечена от етикетите, т.е. от това, което самите производители са декларирали. Отделно е проведен и лабораторен тест за наличие на оцветителя Е102 (тартразин).
В проучването са включени 16 марки козунаци, закупени от търговски вериги и Женския пазар в София през месец март 2018 г. Изследването потвърждава задълбочаващата се тенденция у нас, че качеството на продуктите се влошава.
От 16 марки козунаци при една напълно отсъства задължителната хранителна информация на етикетите, изтъкват от "Активни потребители".
Резултатите показват, че в 11 от 16 марки липсва краве мляко, а при една марка са спестени и яйцата или друг техен заместител.
Във всяка марка са вложени средно по 2 нетрадиционни съставки – между 1 и 3 за всеки продукт. Това са сух глутен, яйчен меланж, суроватка и палмова мазнина. Очевиден е стремежът да се използват по-евтини заместители на яйцата, млякото и слънчогледовото олио, както и по-нискокачествено брашно, подобрявано с прибавяне на глутен и ензими.
Усреднено във всяка търговска марка се съдържат 6 добавени Е-номера, пояснява асоциацията. Това са предимно емулгатори, ензими, антиоксиданти, консерванти, киселинни регулатори, оцветители и други. Изрично е да споменаваме, че тази химия напълно отсъства в домашните рецепти.
При 10 от 16 марки е вложен естественият оцветител каротин. Тази боя е по-приемлива от синтетичните бои, но показва за пореден път, че в индустриалните рецепти визуалните и вкусовите качества на козунаците се постигат с използване на заместители и химикали.
Съвременните индустриални козунаци определено са много по-евтини от домашните. Всички „иновации“, като влагането на нетрадиционни съставки и химикали, имат за цел да намалят себестойността и да удължат трайността на това, което се е получило.
Продаваните индустриални козунаци са нискокачествен заместител на оригинала, заключават от "Активни потребители".
"Очевидно е, че отдалечаването от класическите рецепти се превръща в лавинообразна тенденция. Време е да се потърсят механизми за ограничаване на тази епидемия. Възможните решения са поне няколко:
- Създаване и стимулиране на използването на знаци за качество и/или незадължителни стандартни (от типа "Стара планина", "България", БДС за кисело мляко, сирене кашкавал и т.н.)
- Законова защита на популярни наименования само за продукти, които се придържат към традиционни съставки или не използват индустриални заместители (например наименованието "ОЦЕТ" може да се използва само при натуралните продукти)
- Стимулиране провеждането на повече и по широкомащабни тестове на качеството и осветляване реалното качество на конкуриращите се продукти.
За тази цел е необходимо единствено българските политици да вложат не повече от половината енергия, която отделиха по темата с двойния стандарт при храните. Никой и никога няма да измете собствения ни двор", допълват още изготвилите проучването.
