Средно по 74 българи дневно напускат родината си в търсене на по-добре платена работа и по-добър живот на Запад. Същата е картината и в други страни от Югоизточна Европа – с катастрофални последици за тях, отбелязва изданието Deutsche Welle.
"Ние сме изчезваща нация", отбелязва по повод масовата емиграция от Румъния Мариан Хангану, шеф на фирмата за набиране на работна ръка Colorful. "В резултат много международни фирми се отказват да инвестират в Румъния, тъй като не могат да разчитат на достатъчно персонал".
По сходен начин стоят нещата и в България: "Договори се прекратяват, а нови не се сключват, понеже липсва работна ръка", признава министърът на икономиката Емил Караниколов.
Много хора от Югоизточна Европа ги тегли към страни като Германия, Италия и Испания. Заплащането в родните им страни расте, но твърде бавно. Масовото бягство от тези страни тревожи политиката и бизнеса от Букурещ до Атина: заминават най-атрактивните за трудовия пазар кадри - младите и добре образованите хора. Навсякъде се усеща недостиг на квалифицирана работна ръка. И как да е иначе, след като средно на ден родината си напускат 185 румънци, 79 хървати и 74 българи - колкото едно малко село, коментира и германският Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Армията на заминаващите
По преценки на правителството в Букурещ, над два милиона румънци живеят в чужбина - предимно в Испания и Италия. Ситуацията в България е подобна: повече от 700 000 българи са извън родината си - живеят в други държави от ЕС. От Хърватия само между 2013 и 2016 година към други страни от Общността са се изнесли 230 хиляди души - два процента от населението всяка година. От Гърция пък от финансовата криза насам, т.е. от 2010-а до днес, са заминали най-малко 400 хиляди души - предимно млади хора. Дори в Унгария, която бе една от най-добре развитите страни в региона, кризата от 2008-а предизвика емиграционна вълна, която се усили след 2010-а - след идването на Виктор Орбан на власт. В следващите години - до 2017-а, родината си са напуснали над 200 000 унгарци на възраст между 20 и 65 години.
Румънката Кристина Миху решава сравнително лесно да замине за Германия. В училище тя е научила езика, а след това - докато следвала медицина в Тимишоара, имала възможност да стажува в Италия, Испания и в Хайделберг. От шест години интернистката работи в болницата в Нюрнберг. Като основни причини да напусне родината си тя изтъква корупцията в румънското здравеопазване и възможността навън да печели повече.
Същевременно в Югоизточна Европа недостигът на лекари и обслужващ персонал е повсеместен. Ето само два примера: отделението за инфекциозни болести в унгарския град Солнок временно е затворено, тъй като няма желаещи да работят в него; а болницата в румънския град Тулча пък остана без анестезиолози, след като от тримата двама напуснаха, а третият се разболя.
Внос на кадри от Далечния Изток
Поради недостиг на персонал румънските предприемачи вече са принудени да набират кадри от Далечния Изток. Правителството е определило квота от 20 000 души, които да приеме през тази година от държави извън Европейския съюз. Но това изобщо няма да е достатъчно - нужни са към 300 хиляди души, предполага Мариан Хангану. А неговата колежка Андреа Тартачан посочва, че нещата с кандидатите от Изтока не вървят много добре: на мнозина от тях не им понасят нито климатът, нито храната. "Сега се опитваме поне за строителството да намерим хора от Таджикистан, допълва тя.
Същото е и в България: в курортите на Черно море много от сервитьорите и камериерките са от Украйна, Беларус и Молдова.
В същото време западните политици, изглежда, само насърчават миграцията: германският здравен министър Йенс Шпан посети наскоро едно училище в Косово, в което се обучават кадри за Германия. А и престижната немска гимназия в косовския град Призрен е смятана за трамплин за чужбина. На около 30 абитуриенти годишно се предлага договор за продължаване на обучението в Германия. И почти никой не се завръща след това в родината си.
За Германия е добре
От германското Дружество за международно сътрудничество GIZ уверяват, че набират кадри за Федералната република само от държави, в които има "излишък" от квалифицирана работна ръка. Но Югоизточна Европа не е такъв случай, точно обратното - щом на редица места не достигат лекари и обслужващ персонал. Положението се влошава с всяка следваща година, което е свързано и с факта, че раждаемостта в тези държави намалява постоянно.
Според Института за проучване на трудовия пазар в Нюрнберг, Германия определено има полза от пришълците от Югоизточна Европа. "Повечето от тях са млади, степента на заетост сред тях е доста сходна с тази на германците", казва специалистът по миграцията Херберт Брюкер. В някои браншове като строителството, грижите за болни и възрастни хора и в ресторантьорството без тези кадри би било трудно, тъй като за тях германци почти не се намират. "И не може да се каже, че ги изместват", подчертава Брюкер.
