Превозвачите са наши партньори и в последните разговори те поеха ангажимент, че ще направят всичко необходимо от 1 март успешно да стартираме системата. Смятам, че този диалог и поетите ангажименти ни дават основания да вярваме в успеха на реформата.
Това каза проф. Олег Асенов, член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ пред БНР.
На срещата в петък с представители на транспортния бранш при премиера Бойко Борисов беше решено тол системата да бъде пусната в търговска експлоатация за превозните средства над 3.5 тона от 1 март 2020-а. Тя ще стартира с такси, които превозвачите предложат и с намален наполовина обхват – само върху автомагистрали и първи клас пътища (около 3 100 км). След три месеца търговска експлоатация на тол системата, анализите заедно с превозвачите ще покажат дали с по-ниски тарифи и редуциран обхват, приходите, които държавата очаква от тол такси ще бъдат същите като вече заложените в бюджета.
Очакват се приходи от около 40-60 млн. лв. месечно от тол такси, което на годишна база прави около 450 млн. лв. „Това са около 50% от нужните средства за финансиране на пътната инфраструктура. Ако тези резултати бъдат постигнати, ще се поздравим с успешна първа крачка в тази реформа“, каза проф. Асенов.
Според него „само реалната търговска експлоатация на тол системата би потвърдила или отхвърлила твърденията на превозвачите и държавата за постъпленията от пътни такси.“
До влизането в сила на пътното таксуване на база на изминато разстояние – тол, камионите и автобусите ще плащат за ползването на републиканската пътна мрежа както досега – на база на изминато време – е-винетка. За 2019 г. от близо 392 млн. лв. постъпления от винетки, около 270 млн. лв. са от леки автомобили, а 122 млн. лв. – от тежкия трафик. Целта на въвеждането на тол системата е да се постигне справедлив модел – пътните превозни средства, които рушат повече, да осигуряват средства за изграждането и поддържането на пътната инфраструктура, напомни проф. Асенов. Очаква се съотношението в приходите от такси да се промени.
Той обясни, че Световната банка, консултант на Агенция “Пътна инфраструктура” по въвеждането на тол системата, е използвала световно призната и утвърдена методика, за да предложи варианти на размера на таксите и обхвата, въз основа на официални статистически данни от отчетите на транспортния бранш. Така например изходните данни от Националния статистически институт са за 64 км среднодневен локален трафик, докато транспортният бранш твърди, че той е в рамките на 400 км дневно.
На въпрос за евентуални преференциални условия за българските превозвачи, на база на изминато определено разстояние, проф. Асенов припомни, че европейска директива забранява държавите да дискриминират превозвачите по националност. В същото време новият обхват на тол системата, от който ще отпаднат пътищата втори клас, ще осигури алтернативни маршрути на вътрешния тежкотоварен трафик.
Електронната система за събиране на пътни такси, изградена в България, ще бъде с една от най-икономичните издръжки в европейски мащаб, каза още проф. Асенов. Около 15% от годишните постъпления ще са нужни за нейното обслужване, докато във Франция и Германия за това се отделят 24-26%.
