Общините искат да имат по-лесен достъп до европейските средства за субсидирани работни места или да се разкрият отделни схеми само за местните власти.
От сдружението на общините се оплакват в писмо до социалния министър, че не могат да се класират за обучения и заетост на млади хора в конкуренция с работодатели от реалния сектор.
Става дума конкретно за три от схемите по оперативната програма за обучения и заетост на млади безработни до 29 г. и над тази възрастова група, както и за "Младежка заетост". Трите схеми са за над 240 млн. лв., но по-голямата част от ресурса вече е усвоен в последните три години. От социалното ведомство коментираха пред в."Сега", че е възможна промяна на правилата, както искат общините, но ако останат пари по схемите. Предвид огромния интерес на фирми към тези европрограми това е малко вероятно.
Социалното министерство не е правило публична оценка на ефективността на програмите за субсидирана заетост с европейски средства. Оценка на същите програми, финансирани с националните пари, показа, че ефективността им е много ниска - около половината от безработните пак са безработни след приключването им. От Института за пазарна икономика пък цитират данни на Евростат, че 74% от парите за субсидирана заетост у нас се насочват директно към наемане на безработни, докато в ЕС делът е 18%. За обучения се дават само 12 на сто от парите.
Сдружението на общините обаче настоява да се промени методиката, по която Агенцията по заетостта класира работодателите. "Поставени в условия на конкуриране на областно ниво с работодатели от реалния сектор при оценката на заявленията по утвърдената от Вас методика, общините получават в най-добрия случай една точка от максимални 32. Поради това заявленията на общините, и то за осигуряване на заетост на стотици лица, масово се класират в така наречената "резервна листа". Същевременно в по-малките общини, където безработицата е над 60% и общините са единствените или сред малкото съществуващи работодатели, има остра необходимост от осигуряване на заетост", пишат от общините на министър Бисер Петков.
Според методиката по схемата "Обучения и заетост на младите хора", която е с бюджет 115 млн. лв., исканията за финансиране на работодателите се оценяват по седем критерии, които дават общо 32 точки. От тях само фактът, че работодателят е от реалния сектор, носи една точка. Най-много точки дават ангажиментите на работодателите да задържат наетите след приключване на субсидираните обучения и заетост. Например, ако задържат над половината от субсидираните си работници за повече от 3 месеца, фирмите получават 15 точки. А ако ги задържат между 25% и 50% - 10 точки. Ако пък плащат заплата на поне половината от наетите си, която е с над 30% над минималния осигурителен праг, това носи бонус на фирмата още 15%.
"Оценяването на заявките на общините с по-малък брой точки от максимално определените и класирането на заявките им като резерви вероятно се дължи на обстоятелството, че общините не са поели ангажимент за осигуряване на по-високо възнаграждение от минималния осигурителен доход и не са декларирали намерения за запазване на заетостта след изтичане на субсидирания период, с което устойчивостта на работните места се поставя в риск", коментират от социалното министерство.
