Изоставаме съществено от Румъния и от другите страни от Източна Европа. Това обяви макроикономистът проф. Ганчо Ганчев, който е преподавател в Югозападния университет.
"Има някакво разминаване между оценките, които правителството дава само на себе си, и обективните факти, които наблюдаваме. Оттам идва и известно недоволство и чувство за неудовлетвореност. Ако България иска реално по-голямата част от населението да се чувства по-добре, би трябвало да ускорим темповете на растеж, а ускоряването на темповете предполага друг тип политика", изтъкна той пред БНР.
По думите му стратегията на правителството на Бойко Борисов била да поддържа стабилност в областта на публичните финанси, като тази стабилност се разглеждала като предпоставка за постигане на устойчив дългосрочен растеж. На практика обаче страните, които постигат по-добри резултати, провеждали активна монетарна и фискална политика.
"Ние сме във валутен борд и практически правителството не провежда и фискална, и Централната банка по начало не може да провежда монетарна политика, при което всички инструменти за ускоряване на икономическия растеж на практика са блокирани, което е фундаменталната причина за нашето системно изоставане. Ние не провеждаме активна политика, която да стимулира икономиката", подчерта още икономическият експерт.
От своя страна макроикономистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН отбеляза, че българите сме все още едва наполовина европейци и оставаме на последно място в ЕС.
"С тези бавни стъпки, нямаме абсолютни никакъв шанс да догоним Европа", категоричен беше Сарийски и добави, че и инвестициите намаляват, а е важно и качеството им.
"За да може да постигнем ефективен темп на растеж - устойчив и бърз, за да догоним ЕС, на нас ни трябват такива производства, които са съпоставими с европейските, трябва ни краен продукт. Точно тези инвестиции липсват - както външни, така и вътрешни", подчерта специалистът от БАН.
Противопоставяйки се на неотдавнашната хвалба на Борисов с повишения кредитен рейтинг на страната, Сарийски отбеляза, че кредитният рейтинг не е възможността на страната да участва на финансовите пазари, а по скоро той определя до каква степен страната може да участва.
"Това е нещо като оценката за поведение в училище. Имате добро поведение, но това в никакъв случай не отразява вашето икономическо състояние. Съседна Румъния има по-нисък кредитен рейтинг от нашия. Ако направим съпоставка по основния показател, който е БВП на човек по паритетна покупателна способност, България има 51% от средно европейското, т. е. българите са наполовина европейци по този показател. А Румъния има 65%. За периода между 2014 и 2018 г. те са напреднали по този показател с 10 пункта, докато България напредва едва с 4 пункта".
"Кредитният рейтинг е оценка през призмата на това в каква степен финансово е стабилна съответната страна. Това не е цялостна оценка за икономическата политика, за проблемите, за перспективите, предложения за подобряване и т.н.", добави проф. Ганчев и посочи, че такива реални оценки се дават от Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия.
Напредваме с много бавни стъпки, което постепенно ще ни доведе до провал, предупреди доц. Сарийски. Според него стратегическите ни стъпки са недомислени.
"България стратегически, ако запазваме валутния борд, има смисъл да влезем в еврозоната като начин да се излезе от този механизъм. От друга страна залагаме прекалено много на възможността да влезем там, защото не е ясно при това преструктуриране, което тече в еврозоната, дали те желаят страна като България да влезе. Не е ясно дали ние не залагаме на нещо, което е стратегически невъзможно", коментира проф. Ганчев.
Според доц. Сарийски Бюджет 2020 е предизборен.
"Възможно е да има негативни шокове в рамките на ЕС и на световната икономика, което съществено да промени параметрите на бюджета и на това, което правителството ще може да разпределя", прогнозира проф. Ганчев.
