Според мен няма опасност за фиксирания курс на лева и мисля, че мандатът и на централната банка, и на българското правителство е ясен, като той е ясен още отпреди България да стане член на ЕС и е препотвърждаван от всички политически партии, а и от институцията на централната банка. Националният интерес и позицията на България е, че трябва да влезе в този механизъм при този фиксиран курс на лева. Това каза в коментар за Агенция „Фокус“ икономистът Лъчезар Богданов по повод напрежението около внесените от Менда Стоянова промени в Закона за БНБ.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
По думите му никой няма интерес да променя правилата на валутния борд и курса на лева.
„Това, което е важно е, че националният интерес на цялото общество, и това се потвърждава близо 23 години, е да запазим и съхраним една от най-важните реформи, които са направили в последните 30 години и то добре работеща реформа и промяна, която фундаментално промени правилата на играта в страната и за финансовия сектор, и за домакинствата и сигурността на техните спестявания, както и за предвидимостта на цените. Няма индикации, че някой иска да променя нещо, което работи и то работи добре“, обясни Богданов.
Според него основното напрежение е дошло най-вече от факта, че промените са били внесени тихомълком, вместо както е редно – с отделен законопроект на Министерски съвет. По думите на Богданов, липсата на обсъждане е създало усещането, че с промените се прави нещо тайно от обществото.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
„Както се вижда в българската демокрация, все пак хората следят какво прави Народното събрание и веднага има обществен дебат. Според мен всичко се корени във факта, че България е единствената страна, която си е записала курса на валутата в националното законодателство, а същевременно процедурата за присъединяване на съответната валута към валутно-обменния механизъм ERM II, е създадена още през 1997 година, когато дори в България още не беше създаден валутният борд и перспективите за членство изглеждаха по-скоро в някакво далечно бъдеще. Тогава е решено, че валутата се присъединява по курс, който се договаря съвместно от правителствата на страните-членки и Европейската централна банка, съответно разбира се и правителството на съответната страна, която присъединява валутата си и нейната централна банка. Понеже е такава процедурата, трябва да има възможност за преговори. Това, което и БНБ, и поредица правителства са заявявали, е, че те възнамеряват да отидат на тези преговори с ясен мандат за запазване на съществуващия механизъм на Паричния съвет при съществуващия и действащ валутен курс. В писмото, изпратено 2018 г, е изписано, че българското правителство и БНБ възнамеряват да кандидатстват и да стартират този процес при запазване на съществуващия режим на Паричния, съвет. Това се е случило и в Естония и Литва, които имат валутен борд, създаден със закон“, обясни той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Богданов посочи, че ключово за България ще бъде да убеди страните от еврозоната, Дания и Европейската централна банка, че е готова за членство и, че страната ни е устойчива в макроикономически план. А ако не успее да го направи, то по-добре би било да преосмислим готовността си за крачки в тази посока.
„Има процедури, които предполагат съвместно взимане на решения и в този смисъл българската позиция е да даде ясни индикации, че това е нашият национален интерес и това е политиката на българското правителство. И второ: да убеди всички останали, че валутният борд в България функционира добре и макроикономическата картина е устойчива и запазването на курса е най-доброто решение, както това беше направено в Естония и Литва. Ние искаме да запазим нашия валутен борд с нашия фиксиран валутен курс, но за целта трябва да убедим всички партньори в еврозоната, плюс Дания и ЕЦБ, че това наистина е подходящо и устойчиво. Ако не ги убедим, те първо няма да ни допуснат, от друга страна, ако ние не ги убедим, може би наистина не трябва да влизаме. В този смисъл механизмът предполага съгласие. Няма как България със закон да задължи други страни и Европейската централна банка да им предпоставим и да ги поставим пред свършен факт“, допълни той.
Той припомни, че още от 2003 г. Европейската банка има позиция, в която ясно се посочва, че страните с действащ валутен борд не се освобождават от ангажимента си да престоят във валутно-обменния механизъм ERM II, известен още като „чакалнята“ на еврозоната.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
„Второто нещо, което е казано, е, че има възможност всяка страна като едностранен ангажимент в рамките на валутно-обменния механизъм да запази съществуващия валутен борд при съществуващия валутен курс, но това трябва да стане при взаимно съгласие. Това е ключовото и като че ли убягва на дебата в България. Това, което можем да направим, е да представим нашата позиция. Съответно трябва те също да бъдат убедени и да се стигне до съгласие. Това се е случило и в Литва, Естония, Латвия, която също запази валутния си курс, въпреки че там нямаха валутен борд. Имаха друг вид фиксиране на курса. Успяха в най-тежката икономическа криза за последните може би 30 години в Източна Европа на практика да запазят и без промяна да продължат“, обясни икономистът.
