"Следващото правителство – каквото и да е то и на когото и да е то, ще бъде изправено в следващите 2 до 3 години пред една дупка от минимум 16,6 млрд. лв. Защо? 10 млрд. лв. са по бюджетния дефицит за следващата година. 10 млрд. отиват за „макар и добри, социални подаръци, които са дебалансирани и не са финансово устойчиви“. С 1 млрд. 780 млн. лв. се увеличава и подобрява пенсионната система, но това е един фиксиран разход за всяко следващо правителство. Това е сума, която трябва да прибавим към тези 10 милиарда. На всичкото отгоре през 2022 и 2023г. идват два големи падежа по еврооблигации, които следващото правителство ще трябва да плати – на стойност 2,4 и 2,2 млрд. лв. Всичко това прави минимално сумата от 16,6 млрд. лв. за следващото правителство." Тази сметка направи икономистът проф. Димитър Иванов от Лондон пред bTV, анализирайки предвиденото в Бюджет 2021 за момента.
"Не искам да влизам в политическия дебат и да го ескалирам. Очевидно е, че това е един предизборен бюджет и няма съмнение в това. Всички мерки за увеличаване на заплати в образование, администрация, пенсии са положителни мерки, но те се отразяват на здравословността на този бюджет", каза още той.
Големите проблеми на Бюджет 2021 според икономиста:
"Този проектобюджет не ни убеждава най-малкото, че можем да излезем още по-силни от кризата. Маса икономисти се изказаха с верни констатации за бюджета, че и финансовият министър Кирил Ананиев го нарече „антипандемичен бюджет“. Всъщност, от 8 месеца живеем в иключително уникална ситуация, която ще продължи минимум още толкова, ако не и повече. Все още за този проблем решение няма. В този смисъл най-малко на въпроса дали това е антипандемичен бюджет бих се усъмнил, защото редица предложени мерки, макар и големи в областта на пенсиите, бизнес, заетост, образование, здравеопазване – са добри, но не са финансово устойчиви. Не се знае колко дълго ще продължи кризата и бюджета ще стигне за нови и нови решения. В този смисъл бих задал въпрос на премиера: Този бюджет исктинска контра ли е на коронавирусната пандемия – моят личен отговор е не", кометнира анализаторът.
"Ползването на дълг особено при ниски лихви е полезно, но трябва да се внимава. Ние влизаме , щем не щем, в един дългов трап,капан. Забележете, скоростта на увеличаване на външния ни дълг надвишава вече за 3-та поредна година скоростта на растеж на икономиката. Имаме 2018 – 2019г. – 4,2,а за тази година ще е още повече. На всичко отгоре производителността е намаляла в пъти. Ние нямаме балансирано точно оптимизирано изразходване на този дълг.", каза той.
Втората ми голяма забележка към бюджета е: България трябваше да се превърне в категоричен икономически лидер на Балканите. Очаквах да видя в този бюджет – план за възстановяване и развитие на българската икономика до 2030г. За съжаление, основните два критерия, по които можем да съдим, че има такъв план и потенциал – дългова устойчивост и макроикономическа стабилност – бюджетът не отговаря на тях. Имаме огромен бюджетен дефицит, който трудно ще бъде преодолян следващите 3,4,5 години. Фактически мога да кажа, че макроикономическата стабилност, спазвана досега, е сериозно компрометирана с този бюджет и сериозно разклатена е и дълговата устойчивост, подчерта икономистът.
"За бизнеса има помощ, но тя също е твърде дискусионна и слаба, защото основната мярка 60/40 е финансирана изключително слабо от бюджета само 300 млн.лв., и то до март месец. Във всички развити страни тази сума е далеч по-висока. И освен това тя е съпроводена с нещо – еднократно или двукратни директни парични помощи за целия сектор на услугите – туризъм, артисти, консултанти, малки и средни бизнеси. Такова нещо няма, хората издъхват, бизнесите им фалират.", даде още една критика към харчовете на правителството проф. Димитър Иванов.
