Председателят на правната комисия Данаил Кирилов и още 7 негови колеги от ГЕРБ внасят в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), с които се цели "преодоляване на практиките на тенденциозно и неоснователно обжалване". Практики, за които Actualno.com алармира от месеци.
Проблемът
В серия публикации, последната от които на 23 април, съобщихме за четири кухи фирми с имена на управители без лица и биография, без капитал, работници и машини, коитокъм онзи момент за период от 4 месеца бяха спрели строителни поръчки на обща стойност 200 милиона лева без ДДС.
Процесът с най-голяма сила започна преди края на 2017 година и не е спирал. Сред визираните от Actualno.com дружества вече има и рекордьор.
До днес – в рамките само на 74 календарни дни, старозагорската фирма "Зара брокер" ООД (с 2 лева капитал и нулев опит в строителството) е стопирала поръчки за над 100 милиона лева. Досега тя е подала 20 жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и по всички е поискала временна мярка за спиране на процедурата по възлагане. Потърпевши от нея са обекти на общините Симеоновград, Севлиево, Луковит, Елена, Якимово, Петрич (с две поръчки), Омуртаг, Столична община (с поръчка за 16,6 млн. лв.), Ловеч, Любимец, Твърдица, Черноочене, Велинград, Симеоновград, Вършец и Пловдив.
Отделно са блокираните обекти на АПИ, Държавен куклен театър – Пловдив, и областния управител на Смолян.
За проблема с умишленото забавяне на поръчки чрез "неоснователно" обжалване заговори неотдавна и премиерът Бойко Борисов. По темата се изказаха също министърът на регионалното развитие и благоустройство и председателят на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" Дончо Атанасов.
Предложените решения
Според вносителите предложената разпоредба на чл. 196а от ЗОП е насочена към преодоляване на неблагоприятните тенденции на неоснователно обжалване на някои големи поръчки. В част от тези случаи от жалбите или от изхода на производството пред КЗК е видно, че единственият резултат, който се постига, е значително забавяне във времето на провеждането на процедурите и съответно възлагането на поръчките.
При тях се пораждат основателни съмнения за злоупотреба с правото на обжалване. Това би могло да доведе до реално увреждане интересите на възложителя от своевременно изпълнение на договорите и усвояването на средства от европейските фондове.
Констатираните данни в статистическите масиви на Агенцията за обществени поръчки и КЗК показват, че делът на обжалване на всички обявени процедури от 2010 г. насам е от около 9%, а обществените поръчки с най-голяма стойност (над 5 000 000 лв.) логично са тези с най-много обжалвания - малко над 14% от всички от тази група.
Сериозно несъвършенство на производството по обжалване в сега действащия ЗОП е възможността за злоупотреба е правото на оспорване, което се дава на заинтересованите лица. Такава злоупотреба е възможна заради няколко условия - прекалено широкото тълкуване в практиката на термина "заинтересовано лице" по чл. 198, ал. 1, т. 1; възможността за сезиране на КЗК е по същество бланкетна жалба с единствена цел спиране на производството; практиката за масово налагане на временната мярка "спиране на производството" още при подаване на жалбата до КЗК. Резултатите от тази практика се изразяват в забавянето с месеци и дори години на процедури за възлагане на обществени поръчки, често с голям обществен и материален интерес.
Невъзможността за навременно разходване на публични средства създава условия за претърпяване на имуществени вреди за държавния бюджет - както чрез претърпени загуби, така и чрез пропуснати ползи.
С предложението се въвежда отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване. Търсенето на отговорността може да се реализира след приключване на обжалването, по общия исков ред. Нея обаче и сега я има в чл. 3 от ГПК.
Редакцията в чл. 197 се отнася до уточняване на срока за обжалване за някои актове. В действащия закон не е посочено изрично от кога тече срокът за обжалване на част от решенията, което създава известни неясноти в практиката.
Предлага се въвеждане на задължение за заинтересованите лица да обосноват и докажат качеството си на заинтересовано лице, като мярка срещу злоупотреба с правото на обжалване. Когато се претендира засегнат интерес от участие и спечелване на поръчката, с оглед на който се упражнява правото на обжалване, е необходимо да се представят доказателства в тази насока. Изрично се урежда и прилагане на документи за представителната власт на жалбоподателя, когато жалбата се подава чрез представител.
Съгласно изменението процедурата ще спира едва след образуване на производството пред КЗК. Така се преодоляват нередовните жалби, при които процедурите спират принудително за около 15-20 дни, докато евентуално КЗК образува производство. Очаква се значително да намалеят случаите на неоснователно спрени процедури, тъй като по обща статистика тези жалби са около 1/3 от всички подавани.
Успоредно с възможността за уведомяване по пощата, като равностойни способи се въвежда призоваване на електронен адрес и факс. Това ще позволи да се скъсят донякъде вътрешните срокове в производството, като КЗК няма да губи време за уведомяване на лицата по пощата за издадените актове. С промяната се очаква да се ограничат случаите, при които страните не могат да бъдат своевременно намерени на адрес, което води до удължаване на производството пред КЗК.
Ако промените станат факт, КЗК ще трябва да разглежда и решава по същество относно качеството "заинтересовано лице" на жалбоподателя, както и всички обстоятелства, на които се основава жалбата съгласно промените в чл. 199, заради което преди разглеждането ѝ по същество ще извършва повече работа.
