Вече около месец цените на тока на българската борса поддържат изключително високи нива. Някои силно енергоемки производства спряха, други отчитат огромни загуби. Малкият бизнес тепърва ще види отражението на този процес, тръгнал през юли и август. Всички работодателски организации се обединиха и поискаха от държавата да реши проблема. Тя реагира като взе някои мерки, но решения трябват в паневропейски аспект, тъй като цената на електроенергията е висока в цяла Европа. Това коментира за Actualno.com Ивайло Найденов, който е директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, но даде разяснението от лична позиция.
"Особено през последните дни в цяла Европа се наблюдава много сериозно увеличение на цената на електричеството. В България има екстремни стойности от началото на юли. Те са породени от несъвършенствата на нашия пазарен модел. Това е така, защото при нас търговията е на краткосрочния пазар или така наречения “Ден напред”, което означава, че от днес се купува енергията за следващия ден. Делът на използването на този модел е много голям, близо 80 процента, и това излага всички потребители на тези ценови изменения”, обясни експертът.
Найденов заяви, че първото шоково увлечение на тока е дошло в началото на август, когато България е имала проблеми с предлагането на електроенергия на пазара. Междувременно в началото на септември страната ни е била залята от общоевропейската вълна на високите цени. Например във Великобритания цената е достигнала 450 паунда на мегават час - над три пъти повече у нас.
“Големите факторите за поскъпването на тока в цяла Европа са възстановяването от пандемията и цените на природния газ. Особено в момента той играе голяма роля, тъй като EС има политика за намаляването на въглеродните емисии. Въвеждането на квоти за емисии парниковите газове и тяхното значително поскъпване доведе до затваряне на много от въглищните централи", добави Найденов.
Той коментира, че повишаването на цената няма таван и за това е нужно да се вземат мерки на европейско равнище. Според него, ако зимата е студена и търсенето на природния газ продължи да нараства, може да наблюдаваме още по-високи цени.
"В момента държавата ни не може да направи много, преди всичко заради пазарния модел, за който ви казах по-рано. Може да се помисли за промяна в Закона за енергетиката, така че да се насърчат производителите да предлагат и дългосрочни договори. Те и в момента могат да го правят, но поради една или друга причина това не се случва (каква е версията на председателя на АИКБ Васил Велев още отпреди пандемията, ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК). Служебното правителство предложи подобна мярка да насърчи държавните дружества да продават енергия по този начин, но трябва да търси баланс при доставката на електроенергията.
На европейско ниво може да се разработят насоки за държавна помощ, така че цените да смекчат ефектите от тези нарастващи цени. ЕК трябва да преосмисли цялостно политиката си. Смятам, че сега се показа и рискът от възобновяемите източници, които като че ли не могат да произведат толкова, колкото ни е необходимо, а съответно ние ги взехме вместо друг източник, а са скъпи. Може би трябва да се преосмисли траекторията колко бързо навлизат те и как да ги балансираме", коментира той.
Според Найденов ситуацията може да бъде овладяна по няколко начина.
"Политиката трябва да излезе от енергетиката. Нужен е експертен дебат и да решим какво и как искаме да го постигнем. Трябва да решим какво искаме да правим например с комплекса "Марица Изток". Там трябва да се гледа всяка възможност, защото ние не можем да затворим мощностите си просто така. Трябва да видим и как точно ще си поемем евроангажиментите за внедряване на ВЕИ. В момента с висок износ на енергия субсидираме чужди икономики. Трябва да помислим и как да се насочат инвестициите в индустриално развитие, така че тази енергия да се потребява тук за да произвеждаме нещо с по-висока добавена стойност, която съответно да изнесем”, добави Найденов.
На въпрос какво ще се случи с цената на тока, ако България въведе график за постепенно спиране на въглищата като енергийна суровина Найденов заяви, че това е условие на Европейската комисия и вероятно ще трябва да се изпълни. Според него, ако бъдат затворени централите на въглища, ще има и физически недостиг на електроенергия и ще се наложи да внасяме. Той добави, че е важно да се реши с какво ще бъдат заменяни тези централи и какви инвестиции ще се направят или по-точно каква ще е стойността на електроенергията от заместващите източници.
